— Огънят е готов, лейди Фиона — обади се Кит, който стоеше зад нея.
Тя се обърна с топла усмивка към момчето. Откакто се помнеше, обичаше да се занимава с малки деца. Те бяха искрени, не се прикриваха, не се опитваха да й отнемат нищо и даваха, без да искат нищо в замяна.
— Ти си свършил цялата работа, докато аз стоях тук и размишлявах — рече тя и го потупа по рамото. — Искаш ли да ти разкажа една приказка, докато чакаме баща ти?
Тя седна, облегна се на стената и протегна крака към огъня, прегърнала с една ръка крехките рамене на момчето. След малко наметна и двамата с пелерината на Майлс и започна да разказва на Кит за Мойсей и народа на Израил. Още преди да стигне до преминаването на Червено море, момчето се облегна на гърдите й и заспа.
Дъждът се сипеше по покрива над главата й и се процеждаше през множеството дупки, Фиона се взря замислено в пламъците. Не знаеше колко време е седяла така, когато от мъглата се появи Майлс, усмихна й се и хвърли наръч дърва в огъня. Без да каже дума, той одра дивата свиня, която беше донесъл, изчисти я, наниза няколко парчета на тънки шишове и ги сложи на огъня да се пекат.
Фиона го наблюдаваше мълчаливо, макар че мислите й работеха трескаво. Майлс Аскот беше странен мъж. Роджър често й казваше, че не познава истински мъже, а само измета на обществото, но тя не му вярваше. Сега си спомни младите дами в манастира, които пееха хвалебствени химни за любимите си, и стигна до извода, че в тази страна живеят и мъже, срещу които не е нужно да се отбранява със зъби и нокти.
Майлс коленичи до огъня и сръчно обърна шишовете с месото. Беше оставил тежкия лък в непосредствена близост, стрелите стърчаха от колчана, мечът висеше както винаги на колана му. Не беше свалил оръжието си дори когато се търкаляха надолу по хълма. Що за човек беше той? Как можеше едновременно да се забавлява с жена и да бъде подготвен за всяка опасност?
— За какво мислите? — попита тихо Майлс и очите му светнаха.
Фиона го погледна стреснато и побърза да се върне в действителността.
— Че скоро ще угасите огъня с тези мокри дрехи. Погледнете, отвсякъде капе вода!
Майлс стана и се протегна.
— Студена страна, нали? — Той я погледна втренчено и започна да съблича мокрите дрехи, за да ги простре да се сушат пред огъня.
Фиона проследи събличането му с умерен интерес. Голите мъже не бяха новост за нея. Васалите на брат й често се упражняваха под прозореца й само с препаски на слабините. Днес обаче си каза изненадано, че всъщност никога не ги е поглеждала както трябва.
Майлс беше строен, дори тънък, но мускулест, а когато се обърна към нея, тя се вгледа смаяно в гъстите черни кичури на гърдите му. Бедрата му бяха чудесно оформени. Очевидно се беше упражнявал упорито и умееше да носи с лекота тежката рицарска броня.
— Фиона — прошепна Майлс, — не ме карайте да се изчервявам.
Фиона пламна от срам и извърна глава. Майлс избухна в смях.
— Татко — промърмори сънено Кит, — гладен съм.
Фиона освободи малкия от прегръдката си. Колкото и да обичаше децата, досега не беше живяла в непосредствена близост с нито едно от тях. Сега разбираше, че нищо не може да се сравни с едно дете, което се сгушва в силните прегръдки, търси топлина, доверява се на възрастния.
— Имаме свинско печено и няколко ябълки — съобщи весело Майлс.
— Студено ли ти е, татко? — попита Кит.
— Топлите погледи на една дама ме пазят от замръзване — отговори сериозно Майлс. — Заповядайте на трапезата, лейди Фиона.
Фиона седна насреща му, все още зачервена от срам. Ала не мина много време и тя успя да преодолее смущението си. Кит настоя баща му да разкаже някои весели случки от детството си. Във всяка история най-малкият брат се проявяваше като герой, който спасяваше братята, служеше им за пример. Очите на момчето святкаха като звезди.
— А аз си мислех — промърмори иронично Фиона, — че когато сте положили рицарската клетва, сте дали обет да не лъжете…
Майлс й намигна съзаклятнически.
— Не смятам, че обетът ми забранява да се харесвам на сина си и на…
— …пленницата си? — помогна му тя.
— О, Фиона — проговори укорно той. — Какво би казала една дама за мъжа, чиито по-големи братя постоянно са се опитвали да му вгорчават живота?
— Наистина ли са правили това?
Тя зададе въпроса толкова сериозно, че Майлс я погледна изненадано. Очевидно беше повярвала, че братята му са най-лошите хора на света.
— Не беше точно така — побърза да я успокои той. — Бяхме още много малки, когато ни оставиха да се развиваме самостоятелно. Мисля, че някои от шегите ни бяха доста… дръзки, но всички оцеляхме.