— Лейди Фиона! — прошепна смаяно той.
Фиона направи скок встрани, за да има възможност да го удари с камъка.
— Защо вървите след нас? Вие сте предали господаря си и идвате да го убиете!
Лицето на рицаря пламна от гняв. Той я погледна обидено, после обърна глава в посоката, където се намираше Майлс, и изсвири пронизително.
Фиона разбра, че този сигнал е уговорен между двамата и Майлс няма да закъснее да се яви. Щом сър Гай смяташе за нужно да уведоми господаря си, вероятно Майлс знаеше причината, поради която великанът се криеше в гората.
Майлс дотича само след минута с изваден меч.
— Тази дама ме попита дали смятам да ви убия — обяви тържествено сър Гай.
Майлс изгледа единия, после другия.
— Как те е открила?
Сър Гай не откъсваше поглед от лицето на Фиона. Въпросът го смути и в същото време го изпълни с възхищение.
— Не я чух.
— Върнете му камата, Фиона — засмя се одобрително Майлс. — Няма от какво да се страхувате. Сър Гай е най-лоялният човек на света.
Фиона не помръдна. Ръката й стискаше камъка, скрит в гънките на полата. Очите й бяха устремени към плоската скала, на която беше стъпил сър Гай. От опит знаеше, че дори най-силният мъж е лесно раним в стъпалото.
— Къде са хората ви? — попита тя, без да се обръща към Майлс.
— Вижте, Фиона… — започна смутено той. — Аз мислех, че… може би…
Сър Гай направи гримаса и Фиона веднага разбра, че всичко, сторено от него, е било по идея на Майлс Аскот.
— Говорете! — заповяда нетърпеливо тя.
— Намираме се в земите на Макарън. Знаех, че можем да бъдем сигурни за живота си, и реших да продължа напред само с вас и Кит. Никога не ни е заплашвала опасност.
Фиона се обърна като ужилена, но се постара сър Гай да остане в полезрението й.
— Значи сте ми скроили номер — промълви горчиво тя. — Излъгахте ме, че хората ви са изчезнали. Уверявахте ме, че сме в опасност. Направихте го само за да останете насаме с мен.
— Чуйте ме, Фиона — опита се да я успокои Майлс. — Постоянно бяхме заобиколени от хора. Мислех, че ако останем известно време само двамата, ще ме опознаете по-добре. А Кит…
— Не омърсявайте името на детето си! Той няма нищо общо с проклетия ви план!
— Но това не беше план — възрази Майлс и в очите му имаше искрена молба за прошка.
— Защо ни изложихте на опасност? Защо застрашихте живота на детето си — и моя? Тези гори са пълни с диваци!
Майлс се усмихна снизходително.
— Може би сте права, но тези диваци са ми роднини. Сигурен съм, че дори сега сме заобиколени от хора на Макарън.
— Не видях никого, само тази огромна, тромава мечка.
Сър Гай се скова и лицето му потъмня още повече.
— Нищо страшно не е станало — усмихна се Майлс. — Върнете му камата, Фиона.
— Нищо страшно! Само дето ми надрънкахте куп лъжи! — изфуча разярено тя.
След това всичко стана с едно-единствено, светкавично движение, Фиона вдигна камата и се хвърли върху Майлс. Сър Гай я изби от ръката й и блестящото острие отлетя в храстите. Фиона се обърна към едрия рицар и заби тока на обувката си в двата последни пръста на крака му. Майлс, който беше протегнал ръце да улови Фиона, спря насред движението и изгледа смаяно верния си сподвижник, който нададе болезнен вик. Това му попречи да забележи камъка в ръцете на Фиона и бе улучен право в корема. От гърлото му се изтръгна дълбок стон, той политна напред и падна по лице в тревата.
Фиона отскочи назад, без да откъсва поглед от сър Гай, който седеше на земята с разкривено от болка лице и се опитваше да събуе ботуша си. Майлс също се превиваше от болка и очевидно се готвеше да изхвърли вечерята си.
— Добре се справихте — проговори плътен женски глас зад гърба й. Фиона се обърна стреснато и се озова пред забележително красива жена с черна коса и сини очи, по-висока от нея, което беше рядкост сред жените. До крака й стоеше огромно куче.
— Нека това ти бъде за урок, Майлс — продължи непознатата. — Не всички жени ценят ролята, която мъжът се опитва да им натрапи.
Очите на Фиона се разшириха от смайване, когато от околните дървета наскачаха поне дузина мъже. От изгорялата къща излезе висок, строен мъж, който водеше за ръка Кит.
— Лейди Фиона Чатауърт — проговори учтиво дамата, — аз съм Алисия Макарън, господарката на клана Макарън и снаха на този коварен млад мъж.
Майлс все още не можеше да се възстанови от удара в корема.
— Господи, Алисия, много се радвам да те видя отново!
— Ела тук, Там! — Алисия се обърна към притичалия възрастен мъж и нареди: — Погрижи се за стъпалото на сър Гай. Дали има нещо счупено?
— Вероятно — отговори Фиона. — С този удар съм счупила поне дузина мъжки крака.