— Тогава как стана така, че една Чатауърт пристига в Шотландия с един Аскот? — попита тя със същия рязък тон, който беше употребила Фиона.
— Ако възнамерявате да бълвате отрова срещу брат ми Роджър — изсъска Фиона, — съветвам ви много добре да си помислите какво ще кажете.
Двете се изгледаха втренчено над главите на конете си и сякаш размениха безмълвни сигнали. След малко Алисия кимна рязко.
— Попитайте брат си за шотландските му роднини — отсече ледено тя, пришпори коня си и отново остави Фиона сама.
— Защо разсърдихте Алисия? — попита укорно Майлс, който беше спрял да я изчака.
— Нима трябва да седя и да слушам как клеветят собствения ми брат? Тази жена е обещала на Роджър да се омъжи за него и е нарушила дадената дума. Затова и…
— Затова и Роджър Чатауърт е нападнал брат ми в гръб — довърши изречението Майлс. После се приведе към нея и улови ръката й. — Дайте ни шанс, Фиона — помоли нежно той и я дари с погледа, с който разтапяше женските сърца. — Моля ви само за малко време, за да имаме възможност да ви докажем, че заслужаваме доверието ви.
Фиона понечи да отговори, но в този момент до слуха й достигна конски тропот. Тя се огледа и видя, че всички мъже бяха извадили двуострите си мечове. Мъжете на Алисия я обградиха от всички страни и тя направи опит да протестира, но бързо затвори уста. Майлс приближи коня си плътно до нейния.
— Това е онзи глупчо, съпругът ми — обясни Алисия и радостта в гласа й беше в ярко противоречие с думите, които произнесе.
Пред групата бяха спрели петима воини, водени от едър, строен мъж с дълга тъмноруса коса, пусната свободно по раменете — красив мъж, който очевидно се наслаждаваше на отровните погледи, които му хвърляше жена му.
— Май остаряваш, Там — проговори спокойно русият мъж и се опря на седлото си. Там изръмжа нещо и прибра меча си в ножницата.
— Проклет да си, Стивън Аскот — изсъска Алисия. — Защо пак си минал по крайбрежните скали? И защо не предупреди за приближаването си?
Мъжът слезе от коня, хвърли юздите в ръцете на един от придружителите си и се запъти към жена си. Сложи ръката си на глезена й и нежно помилва крака към коляното.
Алисия се опита да го ритне.
— Не ме докосвай — изфуча тя. — Имам по-важна работа. Сега не е време да си разменяме нежности.
Стивън светкавично я сграбчи през кръста и я вдигна от седлото.
— Знам, че си се разтревожила за мен, задето минах по скалата — прошепна страстно той и я притисна до гърдите си.
— Там! — изпъшка Алисия и забарабани с две ръце по гърба му.
— Момчето няма нужда от моята помощ — отговори с усмивка Там.
— Аз обаче съм готов да помогна — намеси се тихо Майлс.
Стивън веднага пусна жена си.
— Майлс! — изкрещя зарадвано той и прегърна малкия си брат, който едва бе успял да слезе от коня. — Кога пристигна? Защо си в Шотландия? Мислех, че си на гости у чичо Саймън. Има ли нещо вярно в слуха, че милият ни чичо иска главата ти на сребърна табла?
Майлс се усмихна бегло и вдигна рамене.
Стивън направи гримаса, защото знаеше, че няма да получи точен отговор от братчето си. Майлс беше толкова мълчалив, че постоянно вбесяваше околните.
— Майлс е довел в дома ни Фиона Чатауърт — проговори безизразно Алисия.
Стивън се обърна и очите му веднага намериха Фиона. Макар че приличаше на ангел, тази млада жена изглеждаше затворена и недостъпна, както седеше с гордо изправен гръб на седлото. Стивън се запъти към нея, но Майлс го стисна за рамото.
— Не я докосвай — нареди делово той и едва тогава го пусна.
Стивън го погледна изумено, после се ухили. Проявяваше разбиране към ревността, но никога не беше виждал Майлс да ревнува.
Майлс изтича при Фиона, подаде й ръка, за да слезе от седлото, и заговори шепнешком:
— Стивън няма да ви стори нищо и очаква и от вас същото. — Очите му блестяха подигравателно.
Фиона направи опит да се усмихне и погледна към сър Гай, който стоеше настрана от нея и видът му издаваше, че я счита за чудовище и вещица едновременно. Трябваше да почака, докато бъде представена на Стивън, защото Кит, който беше заспал в скута на Там, се събуди и се хвърли в прегръдките на любимия си вуйчо. Стивън прегърна момчето с лявата ръка и подаде дясната на Фиона. Тя остана неподвижна и не пое подадената ръка. Майлс отново изгледа предупредително брат си и Стивън отдръпна ръката си с многозначителна усмивка.
— Добре дошла в земята ни — поздрави я учтиво той.
— Аз съм от семейство Чатауърт.
— А аз съм Аскот и Макарън — отговори весело Стивън и погледна към жена си. — Още веднъж ви казвам добре дошла. Искате ли да минем пеша по крайбрежната скала? Пътят е много стръмен и повечето хора се страхуват да минават по него.