— Аз ти принадлежа, Фиона, както ти ми принадлежиш — пошепна той и сложи ръка на гърдите й.
— Колко много косми — засмя се весело тя. — Толкова много косми. — После зарови пръсти в къдравите косъмчета на гърдите му и ги дръпна доста силно. Майлс се приближи до нея и обгърна с ръка златното й тяло.
— Как се чувстваш? — попита през смях тя.
— Скоро ще разбереш. — Майлс се усмихна и обясни: — Когато се съединим, в очите ти вече няма да има страх.
— Да се съединим… — прошепна невярващо тя, докато Майлс целуваше тила й. Устните му останаха дълго на шията й, после се плъзнаха надолу по ръката и езикът му закръжи във вдлъбнатинката на лакътя. Фиона едва не извика. Никога не беше усещала тези странни тръпки, които излизаха сякаш от връхчетата на пръстите й, минаваха през гърдите и отиваха към другата ръка.
Тя лежеше тихо, с разперени ръце и затворени очи. Когато Майлс я докосна по корема, краката й се разтвориха от само себе си. Тези силни ръце, които умееха светкавично да размахат меча, да пазят децата от рани, да укротяват и най-буйните коне, се оказаха невероятно нежни и внимателни и бавно, много бавно разгаряха в тялото й буен огън.
Когато ръката му се отмести от шията й, тя се обърна настрана и целуна дланта му, после улови ръката му с две ръце и започна да я милва и целува. Вкуси я със зъби, наслади се на твърдостта на кожата му, езикът й опита косъмчетата от опаката страна.
Беше възнаградена с първичен стон, който накара сърцето й да забие като лудо.
— О, Фиона! — простена мъжът. — Само ако знаеш колко дълго те чаках…
Фиона усети, че не иска да чака повече. Без да съзнава какво прави, тя се опита да се претърколи върху тялото на Майлс, но той не й позволи. Вместо това впи устни в гръдта й и новото усещане беше толкова силно, че тя се изви като дъга и едва не падна от леглото.
Майлс се засмя тихо на реакцията й и тя усети как смехът му се разнесе по цялото й тяло. Любов и смях, каза си доволно тя. Това беше внесъл в живота й Майлс.
Устните му, които се движеха по гърдите й, скоро заличиха всички останали усещания. Той възседна хълбоците й и я вдигна към себе си. Ръцете му стискаха тънката й талия, Фиона отговаряше несъзнателно на милувките му и когато ръцете му й показаха как да движи хълбоците си, веднага се нагоди към ритъма му. Дишането й се ускори, ръцете й стиснаха до болка раменете на Майлс, пръстите й се впиха в коравите мускули. Тя усещаше цялото му тяло, топло и кораво, което я обгръщаше сякаш от всички страни и я движеше в непознат чувствен ритъм.
— Майлс — прошепна тя и ръцете й се плъзнаха в косата му. Движението, с което привлече лицето му към своето, беше почти грубо, но той не се разсърди. Устните й намериха неговите и целувката, която последва, изрази цялата й страст. Кожата й беше покрита с пот, с гореща, солена пот.
Фиона вдигна високо коленете си, обхвана с крака хълбоците на Майлс и се наслади на бавното му проникване в утробата й.
Тя не усети болка, тъй като беше повече от готова за него, но се разтрепери като лист от силната си реакция. Майлс остана неподвижен, макар че едва удържаше треперенето си, и изчака Фиона да се задвижи първа в ритъма, на който я беше научил с ръцете си.
Първият им любовен акт протече бавно. Само след секунди Фиона потъна цялата в морето на страстта, за чието съществуване дори не беше подозирала. Майлс ускори ритъма, тя се надигна срещу него, обви го с краката си и се отдаде изцяло на удоволствието от движенията му. Внезапно тялото й експлодира със заслепяваща светкавица и краката й затрепериха като в треска.
— Спокойно — прошепна Майлс, опря се на лакът и започна да милва слепоочието й. — Спокойно, ангеле мой. Тук си на сигурно място. — След малко той се отдели от нея и я прегърна нежно. — Ти си ангелът, който ми е отреден — продължи нежно той. — Моят ангел на дъжда и на светкавицата.
Фиона не разбра добре смисъла на думите му, но осъзна, че за първи път в живота си може да се чувства спокойна и защитена. Заспа почти веднага, тялото й толкова плътно притиснато до Майлс, че едва можеше да диша.
Когато се събуди, Фиона се протегна доволно, усети всяко мускулче по тялото си и потръпна от болка, когато се докосна до израненото си коляно. Отвори очи, видя дълга маса, на която бяха наредени димящи купи и чинии, подуши миризмата на ядене и си каза, че никога не е била толкова гладна. Грабна от пода плейда на Алисия, наметна се небрежно и се запъти към масата.
Тъкмо беше захапала парче пушена сьомга, когато вратата се отвори и влезе Майлс. Фиона замръзна на мястото си и несъзнателно закри с ръка устата си. Едва сега си спомни какво бе станало миналата нощ. В тъмните очи на Майлс светеше недвусмислено задоволство и гневът й пламна с дива сила. Преди да е успяла да изясни чувствата си, Майлс се втурна към нея и захвърли надалече шотландската наметало, в което се беше увила.