Майлс я погледна пронизващо, отрезвял от думите й. След малко я привлече към себе си.
— Не искам никога вече да преживея нощ като вчерашната, Фиона. Раб беше изчезнал от замъка, а на скалата намерихме мъртви вълци. Конят, който си откраднала, се върна, куцукайки, в замъка. Повечето хора бяха сигурни, че си паднала в пропастта.
Фиона опря ръце на гърдите му, за да го отблъсне от себе си. Погледна в лицето му и смръщи чело. Досега беше вярвала, че ще мрази мъжа, който й отнеме девствеността, но чувството, което изпитваше към Майлс Аскот, нямаше нищо общо с омразата. Между тях съществуваше другарство, разбиране. Сякаш се познаваха много отдавна и щяха да останат завинаги заедно.
— Винаги ли е така? — промълви недоверчиво тя и вдигна поглед към върховете на дърветата.
Минаха няколко секунди, преди Майлс да отговори.
— Не. — Гласът му беше като полъх на вятъра в листата.
Фиона знаеше, че той е разбрал въпроса й. Може би я лъжеше и утре отново щеше да стане неин враг; но в момента не беше.
— Докато беше жив брат ми, животът ми беше съвсем различен. Нямаше място за дни като този — заговори бавно тя. Беше решила да му се изповяда. Макар че се беше съпротивлявала упорито срещу сближаването с Майлс Аскот, дълбоко в себе си беше уверена, че никога не е била заплашена от истинска опасност — а докато беше живяла в дома на Едмънд Чатауърт, постоянно я застрашаваха съвсем реални беди. През последните седмици беше прекарала сред истински рицари; бе видяла любовта между Стивън и Алисия, между Майлс и сина му — любов, която не искаше награди. Това беше съвършено ново преживяване за нея.
Вместо да разказва за ужасите, които беше видяла в дома на Едмънд, тя се опита да му опише връзките си с двамата си братя. Роджър беше съвсем млад, когато родителите им загинаха, и попадна под неограничената власт на Едмънд. Правеше всичко, което беше по силите му, за да закриля братчето и сестричката си, да ги пази от коварството на Едмънд. Всеки път, когато бдителността му отслабнеше, Едмънд пращаше да вземат Фиона от манастирското училище и я използваше като играчка в злобните си интриги. Измъчван от чувство за вина и разкаяние, Роджър подновяваше клетвата си да се грижи бащински за Фиона и Брайън, но коварството на Едмънд винаги успяваше да вземе връх и той не беше в състояние да осъществи добрите си намерения.
— Той няма никого, освен нас — обясни Фиона. — Роджър е на двадесет и седем години, но никога не е бил влюбен. Не си спомням поне веднъж да е лежал под лятното слънце и да е гледал в облаците. Станал е старец още на дванадесет години.
— А какво ще кажеш за себе си? — попита с мека усмивка Майлс. — Не си ли помисляла, че би било хубаво да се смееш по-често?
— Разбира се. — Фиона се сгуши в него и продължи: — Мисля, че не съм се смяла никога, преди един буен момък да ме изтъркаля надолу по склона.
— Кит е прекрасно дете — отговори с гордост Майлс.
— Кит, аха! Там имаше и един голям човек, който дори по време на най-буйната веселба пазеше от повреди скъпоценния си меч.
— И това ли си забелязала? — учуди се той и приглади назад косата й.
Двамата мълчаха дълго. В очите на Фиона имаше объркване.
— Ти не си прелъстител — заговори най-после тя. — Вече съм те виждала с много мъже и жени. Не знам какво друго си постигнал в живота си, но знам, че си винаги добър към жените. Защо тогава не ме освободиш? Само защото имам… много проблеми?
Майлс прие въпроса й съвсем сериозно и мина доста време, преди да отговори.
— През целия си живот съм търсил близостта на жените. Струваше ми се, че няма нищо по-прекрасно от това да държа в обятията си красива и пламенна жена. Братята ми бяха убедени, че не съм достатъчно мъжествен, щом общувам с жени; какво да се прави, очевидно това ми е в природата. Но когато те видях, Фиона, открих в теб нещо, което не бях забелязал у никоя друга жена — омразата и гнева на мъжа. Снаха ми Джудит е в състояние да вдигне на бойна нога цяла Англия, но е много зависима от силата и любовта на брат ми Гевин. Алисия обича клана си и го води с желязна ръка, но не е сигурна в себе си и се нуждае от непоколебимото самочувствие на Стивън, за да си вдъхне кураж. — Той помълча малко и продължи замислено: — Ти, Фиона, си друга. Би могла да живееш съвсем сама и никога няма да знаеш, че в живота съществуват и други неща.
— Защо тогава… — започна нерешително тя. — Защо тогава продължаваш да ме държиш в плен? Сигурно предпочиташ меки, покорни жени, които изпълняват желанията ти.
Майлс се усмихна, защото в гласа й имаше искрена обида.
— Заради страстта ти, Фиона. Убеден съм, че ти си най-страстното човешко същество на тази земя. Ти мразиш страстно и аз съм сигурен, че и ще обичаш страстно.