Фиона се опита да се отдръпне, но той я притисна към земята и приближи лице до нейното.
— Ти ще обичаш само веднъж в живота си, Фиона. Трябва ти време, докато дариш любовта си. Ала щом веднъж се влюбиш, няма да има сила на небето или на земята, която да разруши тази любов.
Фиона лежеше съвсем тихо под него, загледана в дълбоките сиви очи, които я изгаряха.
— Искам аз да бъда този мъж — продължи задавено Майлс. — Не искам само тялото ти, Фиона Чатауърт. Искам любовта ти, духа ти, душата ти.
Той се приведе да я целуне, но тя отмести глава.
— Ти си убеден, че не искаш много, нали, Аскот? Дадох ти повече, отколкото на когото и да било друг мъж — но ти твърдиш, че мога да те даря с много повече. Моята душа принадлежи на Бога, разумът си е мой, а любовта е отредена за семейството ми.
Майлс се претърколи настрана и започна да се облича.
— Ти ме попита защо продължавам да те държа в плен и аз ти отговорих честно. Сега ще се върнем при Макгрегър и ще се запознаеш с приближените му. Лаклан е побеснял от гняв, че си се опитала да го пронижеш със собствената му кама, и ти ще се извиниш за поведението си.
Фиона поклати глава.
— Той е приятел на клана Макарън, а те са роднини на враговете ми. — Тя се усмихна сладко. — Освен това имах пълното право да се защитя.
— Правилно — съгласи се Майлс и й подаде дрехите. — Но ако не се извиниш на Макгрегър, ще застрашиш мира между клановете.
Фиона кимна мрачно и започна да се облича.
— Дали ще мога? — попита плахо тя. — Как ще вляза в зала, пълна с непознати мъже, без да нося оръжие?
— Стига, Фиона — упрекна я търпеливо Майлс. — Не разбираш ли, че не е редно да размахваш оръжие при всяка среща с мъж? Освен това шотландците си имат жени и мога да те уверя, че са много красиви. Сигурен съм, че няма да се трогнат чак толкова от красотата ти, та да загубят ума си и да се опитат да те изнасилят насред залата.
— Не исках да кажа това! — изфуча разярено тя и му обърна гръб. — Защо не престанеш да ми се надсмиваш?
Майлс сложи ръка на рамото й.
— Не ти се надсмивам. Искам само да проумееш кое е нормално и кое не. Освен това аз ще бъда с теб.
— А кой ще ме защитава от самия теб?
Очите му запламтяха, ръката му се плъзна към гърдите й.
— Много скоро ще се радваш, че няма кой да те пази от Майлс Аскот.
Фиона се отдръпна и продължи да се облича мълчаливо.
Онова, което Майлс възнамеряваше да й стори, беше същинско мъчение. Като стискаше ръката й до болка, той я принуди да се представи на стотината мъже от клана Макгрегър и да се ръкува с всекиго поотделно. Когато тази процедура свърши, Фиона се отпусна изтощено на едно кресло край стената и с трепереща ръка поднесе към устните си виното, което Майлс й наля. Той я поздрави за успеха, сякаш имаше насреща си дресирано кученце, изпълнило сложен номер, и тя го изгледа унищожително. Ала Майлс само целуна върховете на пръстите й и избухна в смях.
— Скоро ще свикнеш — прошепна окуражително той.
И наистина, Фиона свикна да се движи в мъжко общество; но това трая седмици. Майлс трябваше да удвои усилията си. Отказваше й да яздят в края на колоната и когато забеляза, че Фиона непрекъснато се обръща и измерва с бдителен поглед мъжете зад гърба си, я принуди да отвикне. Един ден отидоха на лов и се разделиха. Трима мъже от клана Макгрегър я намериха в гората и се държаха почтително и скромно, но когато я върнаха при Майлс, той видя ужаса в очите й и се уплаши. Прегърна я, скри главата й на гърдите си и започна да я люлее като бебе и да й говори утешително. После я завлече навътре в гората и я люби да изнемога, за да заличи случката от съзнанието й.
В клана на Макгрегър имаше един мъж, от който Майлс постоянно я предупреждаваше да се пази: Дейви Макарън, брата на Алисия. Майлс изпитваше дълбока антипатия към младежа и винаги го наричаше пренебрежително „онова момче“. Обясни й, че Дейви се е опитал да убие собствената си сестра, и гласът му преливаше от презрение.
— Колкото и да са проклети, братята ми са винаги готови да жертват живота си за мен — обясни той. — Разбира се, аз също съм готов да се жертвам заради тях. Не мога да понасям хората, които застават срещу собственото си семейство.
— Защо тогава очакваш това от мен? — попита раздразнено Алисия. — Защо изискваш да се откажа от братята си и да ти даря тялото и душата си?
В очите му блесна луд гняв. Той й обърна гръб и я остави сама в стаята, която споделяха.
Фиона отиде до прозореца и се загледа в мъжете, които ходеха по двора. Все още не успяваше да свикне с мисълта, че може да се движи свободно между крепостните стени, без да се страхува от мъжете, без да й се налага да защитава честта си. Не изпитваше потребност да подложи на изпитание това новопридобито умение, но й беше приятно да мисли за него.