— Не се страхувай от Гевин, Фиона.
— Денят, в който една Чатауърт ще изпита страх от един Аскот, още не е…
Той впи устни в нейните, за да я накара да замълчи.
— Така те искам. Няма ли най-после да престанеш да ме прегръщаш? Време е да се връщаме в Ларенстън.
— Аз ли те прегръщам?! — Тя се опита да го удари, но той вече тичаше нагоре по стълбата, Фиона се затича след него и изохка сподавено. Цялото тяло я болеше. Тя закуцука към тайната врата, като се държеше за дупето. Подигравателният смях на Майлс я накара да се изправи.
— Ако жените не трябваше винаги да лежат под мъжете… — изсъска вбесено тя, но изведнъж млъкна, защото на вратата на стаята им беше застанал Макгрегър.
— Не се смущавайте, лейди Фиона. Исках само да ви кажа, че се надявам да сте прекарали добре в замъка ми. — Едрият мъж й намигна толкова весело, че лицето й пламна от срам. Тя му обърна гръб и се зае да събира багажа, като се стараеше да не забелязва присъствието му. Макгрегър отиде безшумно до нея и когато ръцете му докоснаха раменете й, от гърлото й се изтръгна уплашен вик. Майлс хвана бързо ръката й и я стрелна с предупредителен поглед.
— Ние също прекарахме добре с вас, Фиона — продължи добродушно Макгрегър, свали иглата, с която беше закрепена наметката й и я замени със сребърна брошка, на която грееше кокардата на Макгрегър.
— Много ви благодаря — прошепна смутено тя. После се надигна на пръсти и бързо го целуна по бузата. Сама се изненада от постъпката си, а двамата мъже я зяпнаха смаяни. Майлс стисна ръката й и в очите му имаше такава радост, че по тялото й се разля топла вълна.
— Ти си едно сладко момиче, Фиона. Надявам се, че скоро пак ще ни гостуваш.
— И аз се надявам — отговори с мека усмивка тя. Беше напълно искрена.
Тримата слязоха заедно в голямата зала и отидоха в двора, където ги чакаха конете. Фиона се сбогува сърдечно с мъжете от клана Макгрегър и ги увери, че много ще й липсват. Ръкува се доброволно с всички, които бяха на двора, като не преставаше да се учудва на смелостта си. Майлс не се отделяше от нея и тя съзнаваше близостта му във всеки момент, но вече знаеше, че не се страхува от докосването до мъжете — е, може би малко се боеше, но в тази боязън нямаше нищо от предишния панически ужас.
Най-после възседнаха конете си и Фиона въздъхна. Хората на Алисия се наредиха зад тях и тя потрепери. Тези хора й бяха чужди. Не, не беше справедливо да напусне това място, където се беше научила да се доверява на ближните си.
Майлс се наведе към нея и стисна ръката й.
— Помни, че съм винаги наблизо — прошепна той.
Тя кимна, пришпори коня си и препусна напред.
„Докога ще останеш с мен?“ — искаше й се да го попита. Знаеше много неща за Гевин Аскот. Най-големият брат беше алчен, безсъвестен мъж, който беше отблъснал Лилиан Валенс и я тласна към лудостта. Гевин беше главата на семейство Аскот. Макар да беше смел рицар, Майлс беше само на двадесет години и Гевин му беше настойник.
Дали Гевин щеше да я отнеме от Майлс, за да я използва като заложник в собствената си игра срещу семейство Чатауърт? Майлс вярваше, че Роджър е убил сестра му Мери. Дали Гевин щеше да задържи Фиона, за да получи обезщетение от брат й?
— За какво мислиш, Фиона? — попита учудено Майлс.
Тя не си даде труд да му отговори. Влезе в Ларенстън с гордо вдигната глава.
Майлс й помогна да слезе от коня.
— Без съмнение, големият ми брат ме чака в кабинета на Алисия и гори от желание да ме напердаши — прошепна в ухото й той и й намигна.
— Как можеш да се смееш в този момент?
— Единственият начин да се справя с брат си е да се смея — обясни сериозно той. — Ще дойда при теб по-късно.
— Не! — извика сърдито тя. — Аз ще дойда с теб и ще изляза срещу брат ти.
Майлс наклони глава и я изгледа.
— Готов съм да повярвам, че искаш да ме защитиш от брат ми.
— Ти си с мек характер и…
Майлс избухна в луд смях и конете се подплашиха. После звучно я целуна по бузата.
— Ти си неповторима, Фиона! Добре, ела с мен и ме закриляй. Но ти заявявам, че няма да позволя да му счупиш пръстите на краката.
Гевин, Стивън и сър Гай ги очакваха на втория етаж. Гевин беше на ръст колкото Майлс, но чертите на лицето му бяха остро изсечени и го правеха да прилича на ястреб. В очите му пламтеше див гняв.
— Това ли е Фиона Чатауърт? — процеди през стиснатите си зъби той. Без да чака отговор, нареди: — Отпратете я. Гай, погрижи се да я изведеш от стаята.
— Тя ще остане — отговори студено Майлс, без да погледне братята си. — Седни, Фиона.
Тя се подчини и се отпусна в едно кресло до камината. Гевин я погледна гневно, после се обърна към Майлс, който преспокойно си наливаше вино.