— Както той ни върна сестрата — отговори спокойно Майлс. — Откога си станал толкова кротък, Гевин?
— Откакто трябваше да видя как семейството ни бе разкъсано от омразата. Още ли не си проумял, че кралят също има право да каже думата си в тази история? Той отлъчи Рейн, освен това наложи тежки глоби на него и на Чатауърт. Какво ли ще стори с теб, когато узнае, че държиш в плен сестрата на Чатауърт?
— Разбери, Майлс — намеси се отново Стивън, — Гевин се тревожи за теб. Знам, че си много привързан към момичето, но работата е по-дълбока, отколкото си мислиш.
— Фиона заслужава по-добра съдба. Не мога да я върна в онази дяволска дупка при Чатауърт — отговори тихо Майлс.
Гевин простена задавено и затвори за момент очи.
— Май си живял твърде дълго с Рейн. Все едно какво мислиш за Роджър Чатауърт, все едно какво е сторил, той е действал с увереността, че постъпва правилно. Прекарах няколко седмици с него и…
— Известно е, че ти си склонен да вземаш страната на семейство Чатауърт — отговори сърдито Майлс. Очевидно намекваше за дългата връзка на Гевин с Лилиан Чатауърт. — Няма да я освободя и никой в тази страна, дори кралят, не може да ме принуди да променя решението си. Тази жена ми принадлежи. А сега ви моля да ме извините. Ще отида да изразя почитанията си на Алисия.
Макар да беше уверена, че ще й позволят да остане при Майлс, Фиона не можеше да си намери място от тревога. Проклинаше се, че иска да остане в Шотландия, където се беше научила да не изпитва страх от хората. О, Роджър, повтаряше си тя, скъпи мой, гневни Роджър. Той беше някъде в Англия и я търсеше, полудял от страх за малката си сестричка. А тя седеше тук и се надяваше е цялото си сърце, че брат й няма да узнае къде е.
— Дай ми още малко време — прошепна беззвучно тя. — Дай ми още един месец срок и аз ще напусна Шотландия без болка. Ще имам спомени, които ще ми стигнат за цял живот.
Тя беше толкова вдълбочена в мислите си, че не чу как вратата се отвори. Едва когато чу леки стъпки, се обърна рязко, готова да се защитава.
— Хареса ли ти… хареса ли ти при Макгрегър? — попита плахо Кит, смаян от гнева в очите й.
Фиона въздъхна облекчено и лицето й омекна. Тя коленичи, разтвори обятия и притисна детето до гърдите си.
— Толкова ми липсваше, Кит — пошепна задавено тя. Когато очите й се проясниха, тя го отдалечи малко от себе си, за да може да го разгледа. — Живеех в голяма стая и зад завесата имаше тайна стълба. Един ден с татко ти се сбихме с пастети и тортички, после минахме по тайната стълба и се изкъпахме в едно студено езеро.
— Алисия ми подари пони — съобщи гордо Кит. — А вуйчо Стивън ме учи да яздя. Вкусни ли бяха пастетите, с които се бихте? — Той се приведе към нея и пошепна: — Татко ядоса ли се?
— Не — усмихна се Фиона. — Не се ядоса даже когато го улучих с една черешова пастичка право в лицето. Ела, седни при мен и ще ти разкажа как кучето на Алисия ме спаси от вълците.
Когато се върна в стаята си, Майлс завари Фиона и сина си заспали на леглото, сгушени един в друг, с напълно доволни лица. Той стоя дълго, загледан в красивата картина, не смеейки да се помръдне. Когато чу конски тропот в двора на замъка и разбра, че Гевин си тръгва, се наведе и целуна Фиона по челото.
— Аз ще те даря с много деца, любов моя — промълви нежно той и помилва бузката на Кит. — Нека да видим дали някой ще ни попречи.
— Няма да направя това! — изкрещя невъздържано Фиона и погледна упорито в мрачното лице на Майлс. — Едва не умрях, за да сторя всичко, което искаше от мен, но няма да остана сама в замъка, докато ти препускаш из околноста и се забавляваш.
— Аз отивам на лов, Фиона — повтори търпеливо Майлс. — Няма да бъдеш сама в замъка. Целият клан Макарън…
— Макарън! — повтори вбесено тя. — Да понасям близостта на стотина мъже в продължение на цели три дни! Не, няма да остана тук. Ще дойда с теб на лов.
— Знаеш, че много бих искал да те взема със себе си, но по-добре е да останеш тук. Ще дойде време, когато няма да съм винаги с теб, и ти трябва да се научиш… — Той млъкна, защото Фиона му обърна гръб.
— Нямам нужда нито от теб, нито от другите мъже, Аскот — отсече надменно тя и изпъна крехките си рамене.
Майлс докосна гърба й, но тя се дръпна като опарена.
— Стига, Фиона! Преживяхме твърде много, за да се караме сега за една дреболия. Мисля, че трябва да останеш с Кит при мъжете и да се опиташ да преодолееш страха си. Не наведнъж, бавно и постепенно. Ако си твърдо уверена, че това е невъзможно, кажи ми и аз ще те взема със себе си на лова. Ще бъда на партера.