Когато Майлс се върна в общата им стая, тя го помоли да й разреши да се върне в Англия с Гевин. Беше решила да му каже, че иска да спаси и двете семейства от гнева на краля, но Майлс изобщо не й даде възможност да се доизкаже. Гневните изблици на Стивън и Гевин бяха детска игра в сравнение с неговия гняв. Той я прокле на три езика, хвърли по нея няколко тежки предмета, счупи с голи ръце един грамаден дървен стол и разцепи масата с брадвата си. Там и сър Гай трябваше да обединят силите си, за да го укротят.
Гевин и Стивън имаха горчив опит със страшните гневни избухвания на малкия си брат. Обезкуражен от дивото избухване на Майлс, Гевин се върна сам в Англия, Фиона се почувства още по-зле и не посмя да остане при Майлс, който беше упоен, за да си отспи и да се успокои. Роджър и Майлс, повтаряше си постоянно тя, Роджър и Майлс. Тя си имаше дом, в който живееха двамата й братя. Роджър претърсваше острова камък по камък, за да я намери, а тя седеше тук и проливаше сълзи за врага си, за мъжа, който я бе превърнал в жена и я закриляше от самата нея. Той се бе отнесъл към нея с търпение и доброта и й доказа, че животът може да бъде и красив и си струва да се живее.
Майлс отвори очи и се огледа сънено.
— Уплаших ли те? — попита дрезгаво той. Тя кимна мълчаливо.
— Аз също се плаша от себе си. Слава Богу, тези пристъпи са редки. — Той улови ръката й и я притисна до бузата си. — Не ме напускай, Фиона. Ти си моят подарък. Ти принадлежиш на мен. — След този толкова често повтарян рефрен той потъна в дълбок сън.
Това беше преди четири дни, само преди четири дни, а сега Майлс бе решил да я остави сама и да отиде с Алисия на лов за диви свине. Дали беше престанал да усеща страха, който изпитваше тя? Или беше дотолкова сигурен в чара си, та беше повярвал, че може завинаги да я задържи при себе си? Но Роджър беше на път към Шотландия и когато пристигнеше пред Ларенстън с армията си, тя трябваше да вземе решение. Нима можеше да стои и да гледа как кланът Макарън се бие срещу родния й брат? Нима можеше да стои и да гледа как Роджър и Майлс си нанасят смъртоносни удари? Можеше ли да държи Кит в обятията си и да гледа как Майлс умира? Или щеше и занапред да държи Майлс в обятията си нощем и да вкусва кръвта на брат си по кожата му?
— Фиона? — повика я Алисия откъм вратата. — Майлс каза, че няма да дайдеш на лов с нас.
— Точно така — отговори горчиво Фиона. — Трябва да остана тук и да общувам с мъжете. Мъже отзад, мъже отпред — мъже, които ме зяпат на всяка крачка.
Алисия я погледна втренчено и попита:
— Ти се тревожиш за Майлс… и за брат си, нали?
— Тревожа се и за двамата — отговори искрено Фиона. — А ти как се чувстваше, когато трябваше да се върнеш при своите шотландци с английския си съпруг? Нито веднъж ли не се запита дали можеш да му имаш доверие?
Очите на Алисия засвяткаха дяволито.
— Трябва да ти призная, че тези мисъл често ми минаваше през ума. Стивън искаше да чува от мен, че го обичам. Аз обаче бях убедена, че любовта е много повече от едно неопределено чувство.
— Наистина ли е повече?
— О, да — отговори сериозно Алисия. — Има жени, които обичат своя мъж въпреки лошите му качества, но за мен беше извънредно важно да знам, че Стивън не живее само за жена си, а за целия клан.
— Ами ако ти го обичаше от цялото си сърце, а кланът ти го беше намразил? Ако беше останала със Стивън и се беше отчуждила от клана си?
— Това е невъзможно — отговори кратко Алисия. — Аз никога няма да се отделя от клана си. Готова съм да дам всичко, дори живота си, за да предотвратя война в семейството си.
— Точно това искам да направя и аз! — отговори възбудено Фиона. — Ти искаш да ми кажеш, че трябва да се върна при брат си. И че сега, когато Майлс отива на лов, имам удобен случай да го сторя. Ако ми дадеш няколко мъже за охрана, аз ще… — Тя млъкна и погледна Алисия право в очите.
След кратко мълчание Алисия отговори:
— Аз уважавам волята на девера си. Няма да ти помогна да избягаш.
Фиона се втурна, прегърна я и се разхълца безпомощно.
— Какво да правя, Алисия? Нали видя как се държа Майлс, когато му казах, че искам да се върна при Роджър! Трябва ли да направя нов опит за бягство? О, Господи! — Тя отблъсна Алисия и я погледна гневно. — И ти си една от неприятелите ми.
— Не си права — възрази с усмивка Алисия. — Аз не съм твой враг. Членовете на семейство Аскот също не са твои врагове. Ние се научихме да те обичаме. Кит би те последвал до края на света. Ти трябва да разбереш, че е дошло времето за избор. Никой от нас не може да вземе решението вместо теб. А сега слез долу и целуни Майлс за довиждане, преди да е започнал отново да троши мебелите ми. Не съм чак толкова богата. Впрочем, знаеш ли как е паднал стенният килим?