— Аз също живях в мир с Мери и се докоснах до ангелската й душа — прошепна задавено Брайън. — Но Роджър унищожи този мир и сега съм решен да го убия.
— Стига, Брайън! Искам да дойдеш с мен и да си починеш. Трябва да премислиш много добре онова, което казваш.
— Знаеш ли къде е Рейн Аскот? — попита Брайън. Очевидно не беше чул последните й думи.
— Не — отговори уплашено Фиона. — Скрил се е в някаква гора. Запознах се с една певица, която живее при него.
— Знаеш ли как мога да го намеря?
— Какво те е грижа къде живее Рейн? Какво ти е сторил?
— Искам да го помоля да ме направи рицар.
— За да излезеш срещу Роджър? — попита смаяно тя. — О, Брайън, той няма да пожелае да се бие с теб. Я се погледни. Роджър е много по-висок от теб, а ти си слаб и през последните месеци си отслабнал още повече. Остани с мен, почини си няколко дни и ще…
— Не се опитвай да ме командваш, Фиона. Знам какво правя. Рейн Аскот е силен и е обучил много отлични воини. Той ще ме научи на всичко, което ми е необходимо.
— Наистина ли очакваш да ти помогна? — попита гневно тя. — Сериозно ли мислиш, че ще ти кажа къде се крие Рейн Аскот, даже да знаех? Няма да те подкрепям в лудостите ти!
— Аз дойдох тук, за да ти кажа сбогом, Фиона — обясни меко Брайън. — Живях седмици наред в тези гори и чаках подходящия момент да говоря с теб, но те охраняваха много строго. Сега, след като те видях и си поговорихме, ще се върна спокойно в Англия. Ще се бия с Роджър и един от двама ни ще умре.
— Моля ти се, Брайън, помисли още малко!
Той я целуна по челото и я погледна с уморения поглед на старец.
— Живей в мир, мила сестрице, и запази добър спомен за мен.
Фиона беше като замаяна и не намери какво да му отговори. В момента, когато Брайън се обърна да си върви, от дърветата се изсипаха дузина шотландци и Стивън Аскот застана с изваден меч пред Брайън Чатауърт.
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
— Не му причинявай зло — изрече задавено Фиона, макар да беше абсолютно сигурна, че Стивън никога няма да посегне на слабия й брат.
Стивън я погледна изпитателно, после прибра меча си в ножницата.
— Вървете с хората ми и хапнете нещо — обърна се той към Брайън.
Момъкът хвърли последен поглед към Фиона и тръгна към руината, заобиколен от шотландците.
Фиона изгледа Стивън с искрящи от гняв очи и в тези секунди много неща й станаха ясни.
Стивън беше достатъчно учтив, за да се смути. Той направи опит да се усмихне, после се облегна на едно дърво, извади камата от колана си и започна да дялка една пръчки.
— Майлс не знае нищо за това — обясни тихо той.
— Значи си ме използвал като примамка, за да заловиш брат ми? — попита сърдито Фиона.
— Би могло да се нарече и така. Той обиколя гората от доста време. Живее от корени и горски плодове и събуди любопитството ни. Трябваше да разберем кой е този плашлив момък и какво иска. Два пъти, когато беше излязла с Майлс, той направи опит да се доближи до теб, но хората ми го прогониха. Решихме да го оставим да се срещне с теб. Не те оставихме нито за миг сама; мъжете и аз бяхме точно над теб и лъковете ни бяха опънати.
Фиона седна на един голям камък.
— Не ми е приятно, че си ме използвал за примамка.
— А по-добре ли щеше да бъде, ако му бяхме пратили някоя стрела в гърба? Само преди няколко години нито един англичанин не напускаше земите на Макарън жив, за да разкаже за приключенията си. Ала момчето изглеждаше някак си… нещастно и ние решихме да разберем какво го е довело тук.
Фиона го погледна замислено. Онова, което беше направил, не й харесваше, но разбираше, че е бил прав.
— И какво ще правите с него, след като го заловихте? — Тя вирна брадичка. — Знае ли Алисия, че си решил да си играеш на котка и мишка?
Не беше съвсем сигурна, но повярва, че ъглите на устата му са побелели.
— Тъй като обичам живота, мога само да съм благодарен, че не знае — отговори възбудено той. — Алисия никога не крие мислите си от мен — или поне извънредно рядко. Тя щеше да отведе момчето в Ларенстън и Майлс… — Той не довърши изречението си.
— Майлс мрази семейство Чатауърт с цялото си сърце и душа — допълни тихо Фиона.
— Мрази само мъжете — поправи я с усмивка Стивън. — Роджър Чатауърт е виновен за смъртта на сестра ни и Майлс никога няма да го забрави. Ти познаваш само онази част от характера му, която показва пред жените. Изправи го пред мъж, който е наранил жена, и няма да го познаеш.
— Значи си бил сигурен, че Брайън е Чатауърт?
— Веднага ми заприлича на такъв.
Фиона сведе глава. Брайън имаше известна прилика с Роджър, с упорития му поглед, с гнева, скрит зад маска на безгрижие и безогледност.