Когато излязоха от портата, Фиона нямаше представа в каква посока трябва да тръгнат, но се съсредоточи, извика пред вътрешния си взор лицето на Майлси пришпори коня си. Препускаше като вятър и Дъглас, Йърл и Франсис едва успяваха да я следват. Конете прекосиха с гръм тесния скален нос, завиха надясно и поеха по крайбрежната скала.
Фиона не изпитваше страх от пропастта, която зееше в краката й, нито от мъжете, които я следваха. Когато преминаха опасното място и отново препуснаха по равното, широко плато, тя спря за секунда и се огледа. Вляво от нея беше земята на Макгрегър, а отдясно се простираше непозната област. Тя поведе коня надясно, сякаш някой беше пошепнал в ухото й накъде трябва да тръгне.
По едно време мъжете изкрещяха предупредително; Фиона се наведе ниско над запотената конска шия и едва успя да избегне сблъсъка с един увиснал клон. Освен този предупредителен вик, тримата не казваха нито дума. Силите им бяха съсредоточени в лудата езда.
След няколко часа от храстите насреща им изскочи Раб и залая като луд. Сякаш беше очаквал Фиона, за да поеме водачеството и да им помогне да стигнат по-лесно до целта.
Пътят беше много неудобен и Фиона се принуди да стегне юздите на коня си. Трябваше да си пробиват път през гъсти храсталаци, а накрая стигнаха до място, където дърветата растяха толкова близо едно до друго, че дори слънцето не можеше да проникне през клоните им.
Раб залая отново и само след минута от гората изскочиха няколко мъже и се втурнаха към новодошлите. Алисия и хората й стояха в кръг и се взираха със сериозни лица в нещо на земята. Сър Гай беше коленичил в зеления мъх.
Когато кучето залая, Алисия се обърна рязко и изгледа смаяно Фиона.
Без да спира коня си, Фиона скочи на земята и разблъска с две ръце мъжете, които й препречваха пътя.
Майлс лежеше на голата земя. Очите му бяха затворени. Цялото му тяло беше в кръв. Дрехите му бяха разкъсани и тя видя две дълбоки рани на левия хълбок и по-високо вдясно.
Фиона бутна сър Гай настрана, коленичи, сложи главата на Майлс в скута си и започна да бърше кръвта от лицето му с края на полата си.
— Събуди се, Аскот — проговори твърдо тя и в гласа й нямаше съчувствие. Нямаше дори болка. — Събуди се и ме погледни.
Сякаш мина цяла вечност, преди ресниците на Майлс да затрептят. Той я погледна, усмихна се и отново затвори очи.
— Ангел — прошепна той и сякаш заспа.
— Вода! — извика Фиона, без да поглежда смаяните лица около себе си. — Трябва ми вода, за да измия раните. Има ли наблизо селска къща?
Алисия едва успя да кимне, когато Фиона продължи:
— Вървете и пригответе къщата за ранения. Заведете селяните в Ларенстън и ме оставете сама с него. Изпратете ми Мораг с билките й. Трябват ми също остри стоманени игли и здрави конци. Сър Гай, донесете един голям плейд, за да го увием и да го отнесем в къщата. Хайде, какво чакате! — изфуча разярено тя. — Хващайте се на работа!
Мъжете се разтичаха на всички посоки. Алисия погледна изпитателно Фиона и направи опит да се усмихне.
— Сигурна ли си, че не си шотландка? — попита тя и в следващия миг вече я нямаше. Беше препуснала обратно към Ларенстън.
Фиона остана сама с Майлс, но не си позволи да се отпусне. Притисна го в прегръдката си и пошепна в ухото му:
— Всичко ще бъде добре, Аскот. Аз ще се погрижа за теб.
Без да губи време за сантименталности, тя вдигна камата, захвърлена наблизо, и разряза дрехата му, за да прегледа раните. От три-четири места течеше кръв и сякаш никога нямаше да спре. Докато разрязваше ризата на гърдите му, дотича Раб.
— Откъде е тази кръв, Раб? — попита строго тя. — Иди и намери злодея, който го е ранил.
Кучето излая два пъти и я остави сама.
Фиона въздъхна облекчено. Гърдите не бяха засегнати. Отстрана имаше един прорез, който обаче не беше много дълбок. На лявата ръка откри няколко дълги рани като от нож, които кървяха силно, но не бяха много дълбоки. Раните по краката бяха най-опасни, особено тази на бедрото, която беше невероятно дълбока. По тялото му имаше и няколко натъртвания.
Тя го побутна леко и се опита да се мушне под него, за да прегледа има ли рани и на гърба.
Майлс простена от болка, отвори очи, погледна я, после сведе глава към голото си тяло.
— Не прави това, Фиона, или ще станеш цялата в кръв.
— Тихо! — заповяда строго тя. — Запази силите си за деня, когато ще бъдеш отново здрав. — Още докато му говореше, Раб довлече трупа на огромен глиган с дълги остри зъби. Муцуната на животното беше цялата в кръв, по тялото му зееха дълбоки рани от меч.