— Каква е… — прошепна като в транс Майлс. — Каква е жената, която е станала съпруга на Рейн?
Фиона помисли, че раненият има треска и бълнува. Тя не познаваше нито Рейн, нито съпругата му.
— Певица — прошепна безсилно Майлс. — Панел…
Тези думи бяха достатъчни, за да разбере. Изненада се много, когато разбра, че един от най-високопоставените лордове в страната се е оженил за певица с ниско произхождение. Разказа на Майлс как се е запознала с Клариса, как се е смаяла от необикновения й глас и се е опитала да я спаси от лапите на Панел, което бе довело до отвеждането й в лагера му.
Майлс се усмихна на обясненията й и посегна към ръката й. Стисна я здраво и малко преди разсъмване заспа.
Мораг се събуди и започна да приготвя нова отвара от билки, сушени гъби и други съставки, непознати за Фиона. Двете свалиха окървавените превръзки и Мораг постави върху шевовете топли, влажни лапи, пълни с лечебни растения.
Майлс заспа отново и Фиона си позволи да напусне за малко селската къща. Сър Гай седеше под едно дърво и при излизането й се обърна въпросително.
— Заспа — обясни кратко тя.
Сър Гай кимна и се загледа с невиждащ поглед в далечината.
— Няма много млади мъже, които попадат сред стадо диви свине и оцеляват — проговори той и гордостта и мъката се смесваха в гласа му.
Очите на Фиона се напълниха със сълзи. Тя сложи треперещата си ръка на рамото на великана и отговори с цялата твърдост, на която беше способна:
— Ще направя всичко, което е по силите ми, за да го излекувам.
Сър Гай кимна, без да я погледне.
— Нямате причини да му помагате. Ние се отнесохме зле с вас.
— Не е така — възрази меко Фиона. — Аз получих от вас много повече, отколкото заслужавах. Вие ме дарихте с любов. — Тя се обърна, отиде до реката, която минаваше през земите на Макарън, изми се и среса косата си. После се уви в наметката си и приседна на брега, за да подиша малко чист въздух. Когато се събуди, беше нощ. Сър Гай седеше на няколко крачки от нея.
Тя разтърка очите си и забърза обратно към къщата. Майлс беше буден и когато я видя да влиза, лицето му се разведри.
— Нали ви казах, че е тук — изфуча сърдито Мораг. — Сега ще изпиете ли лекарството си?
— Фиона — прошепна безсилно Майлс.
Тя отиде при него и вдигна главата му, за да може да изпие пълната чаша. След това държа ръката му, докато заспи отново.
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
— Няма да ставаш — каза Фиона и в гласа й имаше желязна решителност. — Пожертвах много нощи, за да излекувам раните ти и сега няма да стоя и да гледам как шевовете се пукат.
Майлс я погледна с безкрайна молба.
— Моля те, Фиона.
Тя беше готова да се поддаде на ласкавия му глас, но прогони изкушението с кратък смях.
— Ти си най-коварният мъж, когото познавам, Майлс Аскот. Лежи мирно или ще те вържа за леглото.
— О! — прошепна той и вдигна високо вежди.
Фиона се изчерви до корените на косите. Майлс беше непоправим!
— Стегни се! Искам да ядеш повече. Никога няма да оздравееш, ако не се храниш добре.
Майлс улови ръката й и я дръпна с изненадваща сила. Фиона полегна до него и отвори уста да го укори за рязкото движение, но бързо я затвори. Майлс беше подпрян с няколко възглавници, краката му бяха протегнати на нара. Тя се обърна към него, стараейки се да не го докосва. Бяха минали четири дни от битката с глиганите, но младостта и естествената съпротивителна сила на Майлс бяха направили чудо и той се възстановяваше с невиждана бързина. Все още беше много слаб от загубата на кръв и страдаше от силни болки, но вече всички бяха уверени, че ще оздравее.
— Защо остана при мен? — попита сериозно той. — Можеше да ме оставиш в ръцете на някоя от слугините.
— За да се нахвърли върху теб и раните ти да се отворят, нали? — отговори сърдито тя.
— Ако ме караш да се смея, конците наистина ще се скъсат. Как бих посмял да докосна друга жена, когато ти си наблизо?
— Когато си замина, без съмнение ще се върнеш към стария си начин на живот.
Ръката му се зарови в косата й, отметна главата й назад и устните му завладяха нейните.
— Още ли не си разбрала, че си моя? — попита дрезгаво той и в гласа му имаше гняв. — Кога най-после ще го признаеш?
Той не й даде възможност да отговори, а отново впи устни в нейните. Фиона се отдаде с цялата си страст на целувката и се опита да забрави страха за бъдещето.
Когато в гърлото на Майлс опря стоманено острие, двамата отскочиха един от друг и Фиона изпищя задавено. Майлс инстинктивно посегна към меча си, но беше гол под наметката.
Над главата му стоеше Роджър Чатауърт. Очите му искряха от омраза, острието на меча му беше точно на мястото, където пулсираше вратната вена.