— Не — проговори дрезгаво Фиона. — Да не си посмял да го убиеш.
— Ще убия всички Аскотови — отговори с омраза брат й. Майлс се извъртя настрани и сграбчи китката на Роджър.
— Не! — изпищя Фиона и се вкопчи в ръката на брат си. Превръзките се напоиха с кръв.
— Той е тежко ранен — рече тихо тя. — Нима ще убиеш човек, който не е в състояние да се отбранява?
Роджър съсредоточи цялото си внимание върху нея.
— И ти ли стана една от тях? Аскотови са отровили кръвта ти! Настроили са те срещу собствения ти брат!
— Не, Роджър, разбира се, че не. — Тя се стараеше да говори спокойно. Очите на брат й святкаха толкова диво, че беше опасно да го дразни повече. Майлс се беше облегнал тежко на стената и с усилие си поемаше дъх, но тя съзнаваше, че може да скочи всеки момент и раните му да се отворят.
— Заради мен ли дойде или искаше само да убиеш един Аскот?
В стаичката се възцари неестествена тишина. Двамата мъже я погледнаха втренчено и Фиона разбра. Беше дошъл моментът да напусне Шотландия. Ако не го направеше, Роджър щеше да убие Майлс. Това беше повече от ясно. Роджър беше уморен до смърт и бесен от гняв. Никой не беше в състояние да го укроти, само тя.
— Ще се върна с теб у дома. Отдавна трябваше да го направя — проговори меко тя и се опита да се усмихне.
— Фиона! — извика предупредително Майлс.
Тя не го погледна. Докосна ръката на брат си и промълви нежно:
— Да вървим, Роджър. Какво чакаш още? — Сърцето й биеше толкова силно, че едва чуваше собствения си глас.
— Фиона! — извика отново Майлс и пръстите му се впиха в превръзката на гърдите.
Роджър изгледа несигурно сестра си, после отново се обърна към ранения.
— Не се бави, Роджър! Горя от нетърпение да се върна у дома. — Фиона се обърна рязко и се запъти към вратата. На прага спря и отново се обърна към брат си. Очите й бяха впити в лицето на Роджър, защото не смееше да погледне Майлс. Ако срещнеше погледа му, щеше да се хвърли с плач на гърдите му. Сега трябваше да действа решително и разумно.
Роджър се отдели от леглото на ранения и се запъти към нея. Конят му чакаше послушно недалеч от къщата. Фиона вървеше право към животното, без да смее да погледне настрана, защото знаеше, че ще открие трупа на сър Гай. Само смъртта беше попречила на великана да опази господаря си.
От къщата се надигна вик, при който гредите затрепериха.
— Фиона!!!
Младата жена преглътна тежката буца в гърдите си и позволи на Роджър да я настани на седлото.
— Трябва ни храна — промърмори той и се обърна към къщата.
— Роджър! — изкрещя разярено тя. — Ако му сториш нещо, ще те… — Роджър не я чуваше, Фиона скочи светкавично от гърба на коня и се втурна след него. Но не стигна навреме.
Роджър Чатауърт заби меча си в рамото на Майлс и когато безпомощното тяло на младия мъж се свлече на земята, врагът му проговори ледено:
— Жената на Рейн пощади живота ми и само на нея трябва да благодариш, че не изтръгнах черната ти душа от тялото. — Той се обърна към Фиона, която стоеше като вкаменена на прага: — Качи се на коня или ще пронижа сърцето му. Надявам се да лежи тук, докато кръвта му изтече.
Трепереща, Фиона излезе от къщата и в гърлото й се надигна гадене. Роджър се метна на седлото, дръпна я пред себе си и препусна в луд галоп.
Фиона седеше пред гергефа си и везеше платно за олтара на Свети Георги. В ъгъла на картината седеше момче, което приличаше досущ на Кит, а Свети Георги имаше чертите на Майлс Аскот. Тя прекъсна за момент работата си и сложи ръка на корема си. Детето не преставаше да я рита.
Лилиан Чатауърт седеше насреща й и държеше огледалото така, че да вижда само необезобразената страна на лицето си.
— Някога бях много красива — говореше замечтано тя. — Нито един мъж не можеше да ми устои. Всички бяха готови да сложат богатствата си в краката ми. Трябваше само да посоча какво ми харесва и веднага ме отрупваха с дарове.
Тя придвижи огледалото към другата половина на лицето си.
— А после Джудит стана Аскот и ми стори това! — изсъска гневно тя. — Онази негодница Рейвдаун ме ревнуваше до полуда. Тя е едно грозно, луничаво, червенокосо същество, което умираше от страх да не загуби привързаността на скъпия ми Гевин. И имаше всички основания да се страхува.
Фиона реагира с преувеличена прозявка, не обърна внимание на искрящия от омраза поглед, с който я дари Лилиан, и се обърна към брат си:
— Роджър, искаш ли да се поразходим малко в градината?
Както обикновено, той погледна първо издутия й корем, после устреми поглед към лицето й.
— Не мога. Трябва да обсъдя нещо с управителя на земите ни — отговори мрачно той, докато очите му търсеха нещо по лицето й.