Фиона знаеше какво иска да каже брат й. Беше го чувала вече много пъти. „Ти си се променила.“
Бяха минали две седмици от връщането й в родния дом. Едва когато заживя отново под един покрив със „семейството“ си, тя осъзна колко много се е променила през петте месеца, прекарани сред семейство Аскот. В дома на Чатауърт цареше същият строг ред, както преди заминаването й, но през тези пет месеца Фиона беше станала абсолютно нов човек.
Колкото и да си повтаряше, че Роджър е съвсем различен от Едмънд, тя разбра още първия ден, че той не е успял да промени живота в семейното имение. Домът им беше същият както по времето на Едмънд. Причината, поради която Роджър живееше мирно и тихо под един покрив с Лилиан, беше тази, че той изобщо не я забелязваше. Изнервен и възбуден, той съсредоточаваше цялата си любов върху Фиона и Брайън и не се интересуваше какво става около него.
Изтощена от дългото пътуване, Фиона слезе от коня си и двама мъже от свитата на Роджър, които преди това служеха на Едмънд, пуснаха няколко неприлични забележки по неин адрес. Намекнаха й, че с нетърпение чакат удобен случай да я спипат сама в някой тих ъгъл.
Първата реакция на Фиона беше страх. Като че ли никога не беше напускала родния си дом. В главата й отново изникна целият репертоар от трикове, с които по-рано съумяваше да държи мъжете далече от себе си. После обаче си припомни сър Гай и как беше счупила пръстите на краката му. Великанът трябваше да ходи седмици наред с бастун, но не й се разсърди. А след раняването на Майлс седя до нея пред колибата и в очите му имаше сълзи. И двамата плакаха за човека, когото обичаха.
Не, тя никога вече нямаше да се върне към омразата. Нямаше да напада мъжете, които я ухажваха. Беше й струвало много време и напрежение, докато преодолее страха си от мъжете, и сега нямаше да се откаже с лека ръка от наученото.
Тя се обърна към Роджър и енергично поиска рицарите, които й бяха отправили тези неприлични намеци, да бъдат уволнени. Роджър я погледна с безкрайна изненада и побърза да я изведе от обора. Опита се да се държи отново като неин настойник, но Фиона му заяви, че няма право да й говори като на малко момиченце, фактът, че скъпата му малка сестра се осмелява да му възразява, го шокира и нарани. Той беше твърдо убеден, че я е изтръгнал от самия ад, а тя проявяваше неблагодарност и имаше дързостта да се оплаква.
За първи път в живота си Фиона разказа на брат си цялата истина за Едмънд. Лицето на Роджър побледня като на смъртник, той се отпусна безсилно в едно кресло и се сгърчи, сякаш имаше болки в стомаха. През всичките тези години си беше въобразявал, че е закрилял милата си малка сестричка, а сега се оказа, че тя беше живяла в истински ад. Той нямаше представа, че Едмънд е изпращал да я вземат от манастира веднага след като той напуснеше семейното имение. Не знаеше, че й се е налагало непрекъснато да се защитава срещу грубостите на мъжете, с които се заобикаляше брат им.
Щом Фиона му разказа докрай историята си, Роджър стана, за да убие двамата мъже от свитата на брат си.
Гневът му беше страшен. Само след три дни домакинството беше напълно променено. Всички трепереха пред господаря. Много от мъжете бяха уволнени и ако някой посмееше да погледне Фиона накриво, тя беше сигурна в решителната намеса на Роджър. По-рано нямаше представа какво трябва да бъде отношението към господарката на дома, защото Едмънд не признаваше никого, освен себе си, но сега беше живяла пет месеца в дом, където не се страхуваше от никого и можеше спокойно да се разхожда сама в градината.
В началото Роджър се уплаши ужасно от изискванията й; едва тогава Фиона разбра, че всъщност те двамата с Брайън бяха закриляли големия си брат. Той беше много добър и в същото време невероятно жесток. Веднъж тя се опита да му заговори за живота си в семейство Аскот, но той реагира с такъв необуздан изблик на омраза, че тя се уплаши за живота му.
Тъй като не я беше виждал от месеци, той забеляза веднага промяната в тялото й и реши, че е напълняла. Фиона вирна гордо брадичка и без разкаяние му призна, че носи под сърцето си детето на Майлс Аскот.
Очакваше възмущение — беше подготвена за нов изблик на гняв; но дълбоката болка в очите на Роджър я извади от равновесие.
— Върви си. Остави ме сам — каза й глухо той и тя се подчини.
Щом се прибра в стаята си, Фиона се хвърли на леглото и плака, докато заспа. Така правеше всяка вечер, откакто се беше разделила с Майлс. Дали той щеше да разбере, че тя е тръгнала с Роджър само за да го спаси от сигурна смърт? Или щеше да я намрази? Какво щяха да кажат на Кит? Тя лежеше по цяла нощ будна и мислеше за всички добри хора, които беше обикнала в Шотландия.