Много й се искаше да им изпрати вест, но наблизо нямаше нито един човек, на когото можеше да се довери. Вчера, докато се разхождаше в градината, една възрастна жена, която не беше виждала никога преди, й предложи кошница с хляб. Фиона понечи да откаже, но жената вдигна кърпата и й показа емблемата на Макарън. Фиона грабна кошницата и старицата се отдалечи бързо. Щом остана сама, младата жена претърси жадно съдържанието на кошницата.
Вътре имаше послание от Алисия, която й съобщаваше, че е разбрала много добре защо Фиона се е върнала при брат си в Англия; само Майлс упорито отказвал да го разбере. Сър Гай бил улучен от три стрели, но се възстановявал, макар и бавно. Когато Фиона изчезнала, Майлс получил нов пристъп на ярост, по-силен от всички досегашни, взети заедно, и разкъсал шевовете си. Мораг го намерила почти обезкръвен. После пламнал в треска и за малко не умрял. Като чул за раняването на брат си, Стивън се върнал веднага от горския лагер на Рейн. Донесъл вестта, че Рейн е взел младия Чатауърт под крилото си. Стивън бил твърдо убеден, че много скоро двете семейства ще сключат мир. Алисия завършваше с думите, че Майлс се възстановява много бавно и е забранил да произнасят пред него името на Фиона.
Днес младата жена си припомни тези думи и се разтрепери толкова силно, че Роджър я погледна с уплаха.
— Облечи си нещо топло — посъветва я загрижено той.
— Не — отговори решително тя. — Плейдът ми е напълно достатъчен.
— Защо непрекъснато се разхождаш пред очите ми с тази проклета дреха? — избухна ядно Роджър. — Не ти ли е достатъчно, че носиш в корема си един малък Аскот? Всеки път, когато те видя, имам чувството, че са ме ударили през лицето.
— Роджър, аз искам тази омраза да свърши. Искам…
— Искаш да си останеш курвата на врага ми! — изрева той, но бързо се овладя. Улови ръката й и я погледна с безкрайна болка. — Не можеш ли да погледнеш на нещата като мен? Знаеш ли в какъв ад живях, докато те търсех из цяла Англия? Отидох при Рейн Аскот, за да разбера къде са те скрили, но той извади меч срещу мен. Ако не се беше намесила жена му, сега щях да бъда мъртъв. Влачих се на колене пред краля и да не мислиш, че ми беше лесно! Не изпитвам симпатия към Хенри след наказанието, което ми наложи заради случилото се с Мери Аскот; но за теб бях готов да се влача на колене и пред самия дявол!
Той помълча малко, после сложи ръце на раменете й и продължи заклинателно:
— Не ми беше лесно да отида чак в Шотландия и да те преведа през границата. Знаеш ли как се почувствах, когато те видях да се гушиш в онзи Аскот, сякаш искаше да станеш част от него? И каква драма ми разигра! Имах усещането, че съм твой враг, аз, който бях тръгнал да освободя милата си сестричка от лапите на един мъж, който я държеше като пленница и бе отнел невинността й! Обясни ми какво става, Фиона. — Гласът му заглъхна в шепот.
Фиона се приближи още повече до него и скри глава на гърдите му.
— Как да ти обясня? Как да ти разкажа какво преживях през последните месеци? Разбрах какво значи да обичаш и да те обичат и…
— Не ми говори за любов! — прекъсна я остро Роджър. — Наистина ли мислиш, че този мъж те обича само защото те е отвел в леглото си? Да не би Аскот да ти се е заклел във вечна любов? Попита ли те дали би желала да станеш негова жена?
— Не, но… — започна Фиона.
— Виж, сестрице, ти знаеш твърде малко за мъжете. Ти беше само залог във враждата между семействата ни. Сега всички Аскотови тържествуват и се смеят злорадо, защото една Чатауърт носи под сърцето си копелето на Аскот. Вярват, че са спечелили играта.
— Спечелили! — изкрещя невъздържано Фиона и се дръпна като опарена. — Ти си отвратителен, Роджър! Защо принизяваш случилото се до игра? Какво ще кажа един ден на детето си? Че е било само пионка в играта на шах? Че две могъщи семейства са злоупотребили с него заради глупавата си вражда?
— Глупава? Как смееш да твърдиш това? Не знаеш ли, че Брайън се скита някъде сам-самичък и в сърцето му гори люта омраза към собствения му брат — само заради Аскотови!
Фиона не беше споменала срещата си с Брайън в Шотландия.
— Никога ли не си помислял, братко, че може би ти си причината, поради която Брайън напусна родния си дом? Много искам да чуя твоята версия за смъртта на Мери Аскот.
Роджър й обърна гръб.
— Бях пиян като свиня. Беше ужасна… случайност. — Той я погледна умолително. Очите му просеха обич. — Не мога да върна тази жена между живите, Фиона. Кралят ме наказа повече от достатъчно. Брайън ме напусна, а ти се върна от плен при врага, натежала от семето му, и вместо обичта, с която ме даряваше по-рано, ме гледаш със съмнение. Какво друго наказание ще ми наложиш?