Фиона не знаеше какво да прави. Беше близо до истерия, защото долу в залата чакаха половин дузина мъже, а тя не можеше да се яви пред гостите в отсъствието на Роджър. Не можеше да води нормален разговор с един от тях, защото през цялото време следеше къде се намират останалите. Многомесечните търпеливи усилия на Майлс не бяха постигнали целта си. Само преди няколко дни беше цапардосала с месингова ваза мъжа, който се беше осмелил да пристъпи към нея изотзад.
Тя избяга с развяващи се поли в стаята си и отказа да се върне повече в залата.
Лежа дълго в самотното си легло и единственото, за което можеше да мисли, беше Майлс. Всеки път, когато я представяха на непознат мъж, го сравняваше с Майлс. Ако мъжът беше красив и представителен, тя забелязваше само, че движи ръцете си твърде бързо и нервно, или някоя друга дреболия. Една вечер позволи на един от мъжете да я изведе в градината и да я целуне. Едва успя да се овладее, за да не го изрита в глезените — или да счупи пръстите на крака му. Все пак не можа да се удържи и изтри с ръка устата си. Мъжът я погледна обидено и си отиде, без да каже нито дума.
Фиона полагаше големи усилия, но нито един от мъжете не успя да събуди интереса й. Дните минаваха и желанието й да види Алисия и да я помоли за съвет ставаше все по-силно. Вече беше решила да й напише писмо, когато новият й свят рухна из основи.
Роджър се върна в родния си дом с обезобразения труп на Брайън. Един вкаменен, отслабнал, неузнаваем Роджър.
Фиона го прегърна и го поздрави, но той дори не я погледна. Отнесе трупа на Брайън в някогашната му стая и се заключи с него. Остана там два дни и не допусна никого до себе си. Когато се появи отново, очите му бяха хлътнали дълбоко в орбитите, лицето му беше пепелносиво.
— Твоите Аскотови направиха това — каза той на Фиона и отиде да се разпореди за погребението.
Погребаха Брайън още същия следобед. Роджър не присъства на службата, Фиона посади рози на гроба и проля горещи сълзи за двамата си братя.
Лилиан я тормозеше всеки ден, пищеше и се кълнеше, че всички Аскотови трябва да платят за грозните си дела. Новата й страст бяха лампите, пълни с горещо масло. Тя ги разнасяше из къщата и ги размахваше на всички страни. Твърдеше, че детето на Фиона ще се роди със знака на сатаната и ще бъде прокълнато за вечни времена.
Гостите напускаха един по един дома, който тъгуваше за загубата на Брайън Чатауърт, и Фиона остана сама с безумната си снаха.
В началото на март пристигна пратеник, който носеше отличителните знаци на кралски херолд.
Мина цял ден, преди изпратените от Фиона мъже да открият скривалището на Роджър. Намериха го сам в каменната къщурка на един овчар. Приличаше на скелет, с хлътнали бузи под дългата брада, с мръсна коса, която падаше по раменете, и диво святкащи очи, близко до безумието.
Той прочете посланието на краля в присъствието на Фиона и го хвърли в огъня.
— Кажи на краля, че отговорът ми е „не“ — проговори спокойно той и излезе от стаята.
Фиона не посмя да го последва. Какво ли съдържаше кралското послание? Събра всичките си сили, за да изпрати учтиво кралския пратеник, и се приготви за дълго чакане. Скоро щеше да узнае какво е отказал Роджър, защото кралят нямаше да закъснее да реагира на отказа му. Тя сложи ръка на корема си и отново се запита дали детето й трябва да живее с петното на незаконородено.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Бяха минали шест дни след идването на кралския херолд. Фиона беше сама в градината. Роджър отново беше изчезнал и не се появяваше в замъка, а смъртта на Брайън отне на Лилиан и последната частица разум, която й беше останала. Тя не тъгуваше за младежа, защото приживе почти не се беше интересувала от него, но фактът, че Брайън беше убит от член на семейство Аскот, беше достатъчен. Фиона мислеше с дива омраза за убиеца на брат си за онзи отвратителен Рейн Аскот.
Една сянка се раздвижи на пътеката и я уплаши до смърт. Тя се улови за гърдите и вдигна глава — и погледна право в тъмните, горящи очи на Майлс Аскот. Презрителният му поглед се плъзна по тялото й, отбеляза роклята от скъп сатен с цвят на слонова кост, двуредната перлена огърлица и кървавочервения рубин на шията й.
Фиона впи поглед в лицето му и изохка. Не можеше да се насити да го гледа. Под очите му имаше тъмни сенки, беше ужасно отслабнал. Очевидно не беше напълно възстановен от раните си.