— А Кит?
— След като ти замина — процеди през здраво стиснатите си зъби Майлс, — Кит плака три дни и никой не беше в състояние да го утеши. Сега обаче не пуска в стаята си бавачката на Филип, която се казва Фиона.
— Не исках да го нараня — прошепна задавено Фиона. — Аз го обичам.
— Не, Фиона, не го обичаш. Ние не означавахме нищо за теб. Ти ни наказа жестоко за това, че те държахме в Шотландия против волята ти. Бях започнал да вярвам в теб, но разбрах, че ти си и си оставаш само една Чатауърт.
Гневът й избухна с дива сила:
— Няма да ти позволя да ме обиждаш! Какво можех да направя, когато брат ми опря меча си в гърдите ти? Наистина ли мислиш, че трябваше да остана с теб? Той щеше да те убие, без да му мигне окото! Не можеш ли да проумееш, че тръгнах с него само за да спася живота ти? А ти дори не ми благодари!
— Нима искаш да ти повярвам? — попита глухо Майлс. — Стоиш пред мен облечена като кралица, перлената ти огърлица струва повече от цялото ми имущество и ме уверяваш, че си тръгнала с брат си само за да спасиш живота ми. Защо ме мислиш за глупак?
— Добре — отговори уморено Фиона. — Тогава ми кажи какво според теб трябваше да направя.
Майлс я погледна с присвити очи.
— Твърдиш, че брат ти те обича повече от всичко на света. Трябваше да му кажеш, че ще останеш с мен, защото така искаш.
Фиона притисна с две ръце сърцето си.
— О, да, и той щеше да се укроти и да те остави на мира! Представяш ли си каква трогателна сцена щеше да се получи? Роджър щеше да прибере меча си в ножницата и да се върне сам в Англия. Ти още ли не си разбрал, че Роджър е не по-малко избухлив от теб и че става страшен в гнева си? Освен това, откъде можех да зная дали наистина желаеш да остана при теб?
Майлс помълча малко и отговори доста по-спокойно:
— Винаги съм изразявал достатъчно ясно желанията си. Знаеш ли, че цяла Англия говори за мъжете, с които се заобикаляш в замъка на Чатауърт? С колко от тях си спала? Вече си омъжена жена, но не вярвам това да те възпре. Жалко само, че детето ще сложи край на тези забавления.
Фиона направи крачка към него и го зашлеви с все сила през лицето.
Главата на Майлс политна встрани, но той се съвзе бързо и когато я погледна, очите му бяха като пламтящи въглища. С бърз, насилствен жест той улови двете й ръце и я бутна към стената. Устните му се впиха в нейните.
Фиона реагира с цялата натрупала се в гърдите й страст и се притисна до него с всяка частица на тялото си. Устните му оставиха гореща диря по врата й.
— Ти ме обичаш, нали, Фиона?
— Да — отговори глухо тя.
— Колко? — попита дрезгаво той и загриза ушенцето й.
— Майлс — прошепна с копнеж тя, — моля те! — Майлс вдигна ръцете й и ги притисна към стената, макар че тя се опитваше да се изтръгне. — Моля те! — повтори задавено тя.
Майлс се отдръпна рязко от нея и пусна ръцете й.
— Е, кажи ми добре ли се чувстваш, след като те отблъснах? — попита студено той. Изглеждаше напълно спокоен, само вената на врата му пулсираше предателски. — Как се чувства човек, когато обича някого и получи отказ? Аз те умолявах да останеш при мен, но ти избра брат си. Върни се при него и го попитай дали може да ти даде онова, от което се нуждаеш. Сбогом, Фиона… Аскот. — Той й обърна гръб, излезе с бързи крачки от сакристията и затръшна вратата зад гърба си.
Фиона остана дълго време облегната на стената, не смеейки да се помръдне. Най-после успя да стигне до един стол и се отпусна тежко на меката тапицерия. Седя там, докато смутеният и объркан свещеник се осмели да наруши усамотението й.
— Лорд Майлс ми обясни, че има бърза работа, но вън ви чака ескорт, който ще ви съпровожда — каза тихо той. Когато Фиона не се помръдна, свещеникът взе ръката й и сложи в шепата нещо студено и тежко. — Не бързайте, мила моя, мъжете ще почакат.
След няколко минути Фиона намери сили да стане и предметът в ръката й падна със звън на пода. Тя коленичи и го вдигна. Тежък златен пръстен с голям смарагд, на който бяха изобразени трите леопарда на Аскот.
Роджър я чакаше на половин миля от границата на имението си, придружен от един рицар с изваден меч. Фиона пришпори коня си и застана между него и мъжете от свитата на Аскот.
— Смърт на всички Аскотови! — извика разярено брат й.
Фиона успя да улови юздите на коня му и ги дръпна с все сила. Конят се разсърди и се вдигна на предните си крака. Роджър трябваше да положи много усилия, за да не се строполи от гърба му.
— Защо се връщаш у дома, придружена от рицарите на Аскот? — изрева сърдито Роджър.
— Защото вече нося името Аскот! — изкрещя в отговор тя.