Думите й постигнаха желания успех. Роджър се сви на седлото, сякаш го беше ударила, и дълго време не се помръдна.
— Как посмя да премълчиш пред мен кралската заповед? — продължи със същия тон Фиона. — Няма ли най-после да престанеш да ме лъжеш? Кой уби брат ми Брайън?
Лицето на Роджър посивя. Само очите му святкаха безумно.
— Един от Аскотови… — започна той.
— Не лъжи! Искам да чуя истината!
Роджър хвърли убийствен поглед към придружаващите я рицари на Аскот. Всеки момент щеше да се нахвърли върху тях с меча си.
— Или ще ми кажеш истината, или ще се върна с тях в Шотландия. Преди малко бях венчана за Майлс Аскот и детето ми има право да се роди при баща си.
Роджър пое дълбоко въздух, изохка и се хвана за гърдите.
— Аз убих Брайън! — изкрещя той, но веднага се успокои. — Аз убих собствения си брат. Това ли искаше да чуеш?
Фиона очакваше всичко друго, само не и това. Отговорът на Роджър беше съкрушителен.
— Хайде да се върнем у дома, братко. Там ще си поговорим за всичко.
Когато останаха сами, тя го накара да й разкаже цялата истина за враждата между двете семейства. Историята беше дълга и разтърсваща. Още по-трудно й беше да разбере от Роджър цялата истина, не неговата версия. Той не преставаше да й говори за чувствата си и да представя нещата от своя гледна точка.
Най-после Фиона разбра какво точно е станало: докато бил в Шотландия, Роджър се опитал да се възползва от удобния случай и да се ожени за Алисия Макарън, за да стане господар на богатството й. Разказал й няколко лъжи, за да се представи в по-добра светлина, но какво значение имали лъжите при очакваната печалба? Принудил Стивън Аскот да излезе на двубой срещу него и когато Стивън спечелил с лекота, толкова се разгневил, че го нападнал в гръб. Държал се като човек от простолюдието и унижението, на което бил подложен от Стивън и от всички благородници в Англия, било непоносимо. Заловил Алисия и Мери само за да докаже на Аскотови, че е сила, с която трябва да се съобразяват. Нямал намерение да им стори зло.
— Защо изнасили Мери? — попита неумолимо Фиона.
— Защото Брайън поиска да се ожени за нея! — изкрещя бясно Роджър. — След всичко, което изтърпях от Аскотови, Брайън реши да се ожени за сестричката им. Знаеш ли, че тя беше много по-стара от него? Никой в Англия не я искаше, затова беше отишла в манастир и щеше да стане монахиня. Представяш ли си как щяха да ни се смеят?
— Тази твоя проклета гордост! Ти си обезумял. Сега Брайън лежи в гроба, вместо в брачното си легло. Получи ли онова, което искаше?
— Не — прошепна прегракнало Роджър.
— И аз не. — Тя се изправи в стола си. — Роджър, искам да ме изслушаш много внимателно. Враждата между семействата Аскот и Чатауърт свърши. Аз нося името Аскот и детето ми ще бъде Аскот. Няма да позволя членовете на двете семейства да се избиват помежду си.
— Ако онзи отново се опита да те открадне… — започна заплашително Роджър.
— Да ме открадне! — Тя скочи от мястото си и столът се преобърна. — Тази сутрин помолих Майлс Аскот да ме отведе със себе си, но той отказа. Не му се сърдя. Заради теб семейството му загуби единствената си сестра, но братята й не те убиха, нали?
— Брайън…
— Ти уби Брайън! — изплака тя. — Ти си виновен за нещастието и се кълна в Бога, че ако посмееш да посегнеш на някой Аскот, аз ще те пронижа със собствения си меч. — Тя излезе с високо вдигната глава от стаята и отблъсна гневно Лилиан, която както обикновено беше подслушвала на вратата.
Минаха три дни, преди Фиона да овладее гнева си и да започне да разсъждава разумно. Когато разумът победи, тя реши да сложи кръст на миналото и да се обърне към бъдещето. Нямаше да допусне детето й да живее в обстановката, в която бе живяла тя. Вероятно никога нямаше да се събере отново с Майлс Аскот, затова трябваше да се сдобри с брат си Роджър и да го убеди да играе ролята на любещ баща.
Намери го пред камината, загледан замислено в пламъците. Ако беше мъж, щеше да го издърпа от креслото и да го изрита здравата в задника.
— Знаеш ли, Роджър — заговори с меден гласец тя, — досега не бях забелязала, че си започнал да затлъстяваш.
Роджър я погледна изумено и прокара пръсти по твърдия си корем.
Фиона потисна смеха си. Роджър беше красив мъж и се ласкаеше от вниманието на жените.
— Вярно е, че мъжете на твоята възраст започват да напълняват — продължи тя. — А мускулите им отслабват.
— Не съм чак толкова стар — отговори сърдито той, стана от креслото и изправи рамене.
— Знаеш ли какво ми хареса най-много в Шотландия? Че всичките им мъже са стройни и гъвкави като млади дръвчета.