Фиона разцелува писмото, скри го в корсажа си и след като няколко дни го носи със себе си, реши да го скрие под един камък в камината. После обаче си каза, че достатъчно е плувала в облаците и е време да се върне на земята. Защо беше толкова убедена, че Майлс иска да си я върне? Тя трябваше да направи нещо, за да спечели отново любовта на съпруга си, но какво?
„Ти си моя, Фиона — беше й казал веднъж Майлс. — Ти си моят подарък.“
В главата й започна да се оформя дързък план. Господи, дали ще мога да го направя, питаше се непрекъснато тя. Сърцето й биеше тревожно и в същото време й се искаше да се смее. Трябваше й само малко повече късмет. Какво ли щеше да стане, ако отново се „подареше“ на Майлс?
Докато седналата в градината Фиона се отдаваше на мислите си, Лилиан тършуваше в стаята й. Когато най-после откри последното писмо на Джудит, тя го занесе на Роджър и този път той не й обърна гръб. През следващите дни в къщата на Чатауърт имаше трима души, които ковяха планове, твърде различни едни от други.
ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
— Мисля, че не е редно да правите това — каза сър Гай и погледна строго Фиона. Гласът му беше тих, но за Фиона беше същински вик.
— Джудит ми писа, че сте готов да ми помогнете във всяко отношение.
Сър Гай се изправи в целия си великански ръст. Белегът на лицето му беше като светеща пурпурночервена ивица.
— Лейди Джудит — той подчерта двете думи — нямаше представа, че ще поискате от мен нещо толкова… невероятно. Как можа да ви хрумне тази безумна идея? — попита възмутено той.
Фиона му обърна гръб и изрита с все сила килима, който беше донесла. Според нея идеята й беше чудесна: тя щеше да се съблече, сър Гай щеше да я увие в килима и да я предаде в ръцете на Майлс. Може би повторението на първата им среща щеше да го накара да се засмее и да й прости. Ала сър Гай упорито отказваше да участва в изпълнението на плана й.
— Какво друго бих могла да направя? — попита тя и сърцето й натежа от болка. — Знам, че той не иска да ме види. Как да го помоля за прошка, щом не желае да ме чуе?
— Лейди Клариса изпрати при сър Рейн дъщеричката си и детето изигра великолепно ролята на посредник.
— О, не! Не искам да дам сина си в ръцете на Майлс. Той ще наеме още една бавачка и Ник ще стане едно от многото деца в сбирката му. Това означава да не видя никога повече нито Майлс, нито Ник. — Тя се облегна на едно дърво и се замисли. Можеше да уреди среща с Майлс, но той нямаше да пожелае да я изслуша. Единственият й шанс беше очите му да се замъглят от страст и съпротивата му да отслабне. Първо трябваше да се любят, а след това да говорят.
Докато размишляваше, тя си играеше с дългата си черна наметка, прекрасна дреха от кадифе, подплатена с кожи от норка. Наметката я покриваше от главата до петите. Очите й засвяткаха дяволито.
— Можете ли да направите така, че за известно време да остана насаме с Майлс? Не в шатрата му, а в гората. Като казвам сами, това значи да бъдем наистина сами! Той може да повика охраната си, но рицарите трябва да бъдат отдалечени от мястото на срещата ни.
— Предложението не ми харесва — отговори упорито сър Гай. — Ами ако го заплашва опасност?
— Наистина — отвърна саркастично Фиона. — Мога да го предизвикам на двубой и да му прережа гърлото с ножа си.
Сър Гай вдигна високо едната си вежда и бързо скри крака си, чиито пръсти бяха счупени от Фиона. Тя го погледна и избухна в смях.
— Моля ви, Гай, отдавна не съм чупила краката на мъжете! Майлс е мой съпруг и аз го обичам. Искам отново да събудя любовта му към мен.
— Мисля, че лорд Майлс не само ви обича, а е обсебен от вас. Само че вие наранихте гордостта му. Никоя друга жена не му е създавала такива проблеми.
— Няма да му се извиня, че съм напуснала Шотландия с Роджър. Трябваше да постъпя така. Ще ме оставите ли известно време сама със съпруга ми?
Сър Гай я погледна изпитателно и кимна колебливо.
— Сигурен съм, че ще съжалявам за отстъпчивостта си, но ще уредя срещата.
Фиона се усмихна зарадвано и цялото й лице засия.
— Ще ви направя кръстник на следващото ни дете.
— Ще изпратя лорд Майлс в гората — отговори мрачно сър Гай. — Давам ви един час, не повече.
— Това означава да ни заварите в много деликатно положение — засмя се Фиона. — Имам намерение да прелъстя съпруга си. Трябват ни поне три часа усамотение.
— Вие не сте никаква лейди, Фиона Аскот — изрече сърдито мъжът и й намигна.
— Вярно е — съгласи се с усмивка тя. — Освен това нямам гордост. А сега си вървете, за да мога да се подготвя за срещата.