Майлс отново не отговори на злобния намек, а се обърна сериозно към Фиона:
— Искам да знам дали мога наистина да разчитам на лоялността ти. Ако някой отвори люка, аз ще скоча отгоре му, а ти трябва да го вържеш. Мога ли да разчитам на теб?
— Все едно вярваш ли ми или не, аз винаги съм била на твоя страна — отговори хладно Фиона.
— Опита ли се да се откупиш? — попита мрачно Роджър. — Предложи им пари.
— Имаш ли джобове, които да изпразниш? — попита Майлс и погледна подигравателно бившия си враг.
Роджър извърна глава и всички зачакаха мълчаливо. По едно време люкът се отвори и на стъпалото се появи мъжки крак.
— Скрийте се! — заповяда Майлс. Роджър и Фиона се свиха в един ъгъл и се престориха, че спят, опрени на дървената преграда. Майлс се плъзна безшумно от другата страна на стълбичката.
Матросът провря главата си през люка, изръмжа доволно, когато видя спящите пленници, и заслиза по стълбичката. В същия момент осъзна, че един от тях липсва. Майлс го сграбчи за стъпалата и го хвърли от стълбата. Чу се само глух шум от удар, който заглъхна в скърцането на кораба и воя на вятъра.
Роджър скочи на крака и сграбчи матроса за косата.
— Известно време ще бъде в безсъзнание.
Майлс разкопча ризата му.
— Нима очакваш от мен да стоя тук, а ти да му свалиш дрехите и да избягаш? — попита злобно Роджър. — Не мога да доверя живота си на един Аскот.
— Разбира се, че ще го направиш! — изсъска Фиона. — Омръзна ми твоето недоверие. Ти си човекът, създал повечето проблеми между семействата ни и ако искаш да се избавим от това ужасно положение, трябва да проумееш, че ще работим всички заедно. Какво ще правим, Майлс?
Майлс се опитваше да се напъха в тесните дрехи на матроса. Обикновено за моряци се избираха дребни мъже, които можеха да се движат лесно в тесните и ниски трюмове.
— Ще се кача горе да огледам и веднага ще се върна — обясни кратко той и се закатери по стълбичката.
Фиона и Роджър завързаха ръцете и краката на моряка, натъпкаха парцал в устата му и го избутаха в един ъгъл.
— Винаги ли ще бъдеш на негова страна? — попита мрачно Роджър.
Фиона се облегна на дървената преграда. Главата я болеше ужасно, празният й стомах показваше първите признаци на морска болест.
— Направих много грешки. Може би Майлс беше прав. Може би в деня, когато ти ни изненада в селската къща, трябваше да сторя нещо, за да те спра. Ти никога не си се вслушвал в гласа на разума, но аз трябваше поне да се опитам!
— Обиждаш ме! Винаги съм бил добър с теб.
— Не! Винаги си съумявал да използваш в своя изгода някогашната си доброта към мен. Сега обаче ще ме изслушаш. Каквато и да е причината за отвличането ни, трябва да се освободим колкото се може по-скоро. Трябва да се подчиниш на тази цел.
— Искаш от мен да работя съвместно с един Аскот?
— С двама Аскотови! — изфуча разярено тя. Роджър помълча малко. Лицето му беше замислено.
— Лилиан — прошепна пресипнало той. — Тя ми донесе писмото на Джудит Аскот. Знаеше къде ще се срещнеш с…
— Проклетница! — изфуча гневно Фиона. — О, Роджър! — прошепна уплашено тя. — Никълъс! Той е сам в къщата. Лилиан може да му стори зло. Трябва по-скоро да се върна при сина си.
Роджър сложи ръка на рамото й.
— Детето е на сигурно място. Заповядал съм на стражите да не пускат Лилиан при него. Те няма да посмеят да престъпят заповедта ми.
— Какво ще стане, ако не се върнем?
— Онези от семейство Аскот без съмнение ще го отгледат.
Погледите им се срещнаха и мина доста време, преди Роджър да осъзнае какво е казал. Беше се доближил значително да признанието, че вероятно не е бил прав да обвинява за всичко семейство Аскот. Може би безкрайните речи, които беше държала Фиона, най-после започваха да оказват своето въздействие.
Фиона се обърна стреснато. Люкът отново се отвори и тя въздъхна облекчено. Влезлият беше Майлс.
Тя полетя към него, прегърна го и издърпа вързопчетата от ръцете му.
— Решихме, че зад отвличането ни се крие Лилиан. О, Майлс, ранен ли си?
Мъжът й я изгледа недоверчиво.
— Бързо скачаш от горещо към студено. Не, не съм ранен. Нося ви дрехи и нещо за ядене. — Той хвърли парче хляб на Роджър и показа на Фиона дрехите, които беше намерил. Хвърли бърз поглед към завързания моряк в ъгъла, който ги наблюдаваше с разширени от ужас очи, и застана между Роджър и Фиона.
Освен хляба той беше донесъл сушено месо и отвратителен грог, от който Фиона едва не се задави.
— Какво видя на палубата? — попита Роджър.
Майлс разбра, че Роджър е преглътнал голяма част от гордостта си, за да зададе този въпрос.
Корабът е много стар, целият е прояден от червеи. Екипажът е пиян, някои изглеждат полумъртви. Знаят, че на борда има пленници, но не се интересуват от тях.