— Точно типа мъже, с които си служи Лилиан — проговори с отвращение Фиона. — Наистина ли сме на път към Франция?
— Да. Познах брега. Когато се стъмни, ще излезем от трюма, ще вземем една лодка и ще гребем към сушата. Нямам намерение да вляза доброволно в ръцете на посрещачите, които със сигурност ни очакват на брега. — Майлс погледна въпросително към Роджър и той кимна в знак на съгласие.
— Как ще се върнем в Англия? — попита страхливо Фиона.
— Имам роднини, които живеят на четири дни път от мястото, където ще слезем на брега. Ако успеем да стигнем до тях, можем да разчитаме на помощ.
— За съжаление нямаме коне, нито храна за толкова дълъг преход — рече Роджър и отпи голяма глътка от силния грог.
— Все някак ще се справим — отговори спокойно Майлс и взе стомната от ръката му.
— Да, все някак ще се справим — повтори също така спокойно Роджър.
Тримата изядоха мълчаливо сухия хляб и парчето месо, след това Роджър и Фиона облякоха моряшките дрехи. Грубата памучна риза се опъна на гърдите на Фиона и тя се зарадва, когато забеляза заинтересованите пламъчета в очите на Майлс. Вече беше сигурна, че въпреки гнева, който не беше заглъхнал, той продължава да я желае. Освен това й беше казал, че е мислил за нея „непрекъснато“.
Когато в трюма се стъмни още повече, Майлс отново излезе на палубата и този път се забави цяла вечност. Върна се с празни ръце.
— Събрах всички хранителни припаси, които можах да намеря на борда, и ги струпах в лодката — обясни той и погледна въпросително Роджър. — Трябва да ти доверя защитата на гърба си. Фиона ще върви между двама ни.
Роджър беше твърде едър, за да стои изправен в ниския трюм. С тесните моряшки дрехи, с брадясалото си лице и дивия, заплашителен поглед Майлс беше истински моряк, но това не можеше да се каже за Роджър. Представителната му фигура беше пропукала шевовете на ризата, а аристократично русата му коса изобщо не подхождаше на моряк. А Фиона, чиято закръглена фигура беше подчертана от моряшките дрехи, беше безнадежден случай. Чертите й бяха толкова фини, че не подхождаха дори на момче.
Следвани от бдителния поглед на вързания моряк, който се беше облегнал на една греда, тримата се изкачиха по стълбичката. Майлс вървеше няколко крачки напред с нож в ръка. Това беше единственото оръжие, с което бе успял да се сдобие.
Студеният нощен въздух ги освежи, Фиона въздъхна облекчено, защото едва сега бе осъзнала колко задушно е било в трюма. Главата й се проясни. Майлс стисна ръката й, дръпна я нетърпеливо и тя се постара да съсредоточи вниманието си върху настоящето.
На палубата имаше трима души — единият на кормилото, другите двама на носа и кърмата.
Майлс се приведе и се скри зад купчината въжета. Фиона и Роджър последваха примера му. Прилепиха се до дървените перила и продължиха пълзешком по палубата, стараейки се да не вдигат шум.
Майлс спря, направи кратък жест с ръка и Роджър веднага разбра. Плъзна се през парапета, за да се прехвърли в лодката, и Фиона спря да диша. Брат й ей сега щеше да цопне във водата и да привлече вниманието на моряците. Но не се чу никакъв плясък. В следващия момент Майлс й даде знак да се прехвърли през борда и тя се подчини, без да мисли. Преметна крак през парапета и тялото й го последва. Роджър я улови и внимателно я положи върху тясната пейка в лодката.
Сърцето й биеше до пръсване. Останала без дъх, тя гледаше как Роджър бавно насочи лодката покрай стената на кораба, докато Майлс обслужваше въжетата. Роджър напрегна всичките си мускули, за да поеме цялата тежест на лодката, когато Майлс я освободи от въжетата. Фиона протегна ръка да му помогне, но той я отблъсна нетърпеливо. Тя се върна на пейката, но изведнъж се блъсна в нещо и едва не изпищя. Притисна уста с ръката си, приведе се и видя проснатото на дъното тяло. Вероятно един от матросите. Мъртъв.
Изведнъж лодката полетя надолу и тя чу тежкото дишане на Роджър, който се бореше мъжки с въжетата, за да забави спускането. Кой знае по каква причина, Майлс беше пуснал внезапно въжетата и лодката всеки миг щеше да падне тежко във водата. Роджър се справи отлично и когато малкият плавателен съд най-после стигна до водата, той се облегна изтощено назад и вдигна глава, за да види какво става на палубата.
Майлс не се виждаше никъде и Фиона бе обзета от паника. Ами ако Роджър продължаваше да мрази съпруга й? Как да му попречи да се отдалечи от кораба? Тя не можеше да остави Майлс сам, обкръжен от врагове!
Роджър се изправи с леко разкрачени крака, уравновесявайки движенията на лодката, която се люлееше по вълните, и се вгледа внимателно в мрака.