— Ще стане ли сделката? — попита ледено Майлс, без да смее да погледне към Фиона, за да не издаде гнева си.
Братята кимнаха бързо. Сестра им мина на втори план.
След няколко минути Фиона се скри в една странична уличка и навлече женската рокля под прикритието на наметката си. Новата й одежда беше груба, очевидно ушита саморъчно от младата селянка, но скриваше извивките на тялото й и позволяваше свободно и удобно движение.
Майлс и Роджър облякоха прости клинове, които подчертаваха мускулестите им бедра, и дебели вълнени ризи. Напълниха две чувалчета с храна и продължиха пътя си на юг.
Бяха изминали вече доста път, когато Майлс благоволи да заговори с Фиона:
— Сигурно си научила този номер през месеците, когато живя в дома на брат си? Много бързо се отърва от страха си от мъжете…
— И какво според теб трябваше да направя? Да стоя и да гледам как онази малка мръсница те поглъщаше с жадни погледи? Не се съмнявам, че ти щеше да я притиснеш до стената и да й дадеш цената, която искаше.
— Може би — отговори спокойно Майлс и потъна в многозначително мълчание.
Фиона побесня от гняв.
— Как смееш да ме обвиняваш в неприлично поведение? Не съм направила нищо, с което да заслужа недоверието ти. Отидох с теб чак в Шотландия и…
— И избяга посред нощ, а после едва не уби Макгрегър. Накрая ме изостави, когато бях почти мъртъв, и се върна в Англия с брат си — завърши беззвучно Майлс.
— Трябваше да го направя! Още ли не можеш да разбереш! — изкрещя Фиона.
Роджър вървеше мълчаливо отстрана, но сега не издържа и се намеси.
— Ако Фиона не се беше върнала с мен в Англия, аз щях да те убия, Аскот. Нямаше да й повярвам, ако беше започнала да ме уверява, че иска да остане с теб в Шотландия.
— Защо ми казваш това? — попита след кратко мълчание Майлс.
— Защото Фиона непрекъснато ми четеше проповеди колко… зле съм се държал. Вероятно има право… поне в някои отношения.
Тримата продължиха пътя си мълчаливо, всеки зает с мислите си.
Когато слънцето се издигна високо в небето, седнаха да починат, нахраниха се и пиха вода от потока, който минаваше край пътя. Фиона няколко пъти улови Майлс, че я наблюдава, и се запита какво ли ставаше в главата му.
Пътят беше много оживен. Минаваха богати търговци с магарета, натоварени със злато, странстващи селяни, музиканти, ковачи, дори един благородник, придружен от двадесетина въоръжени мъже. След срещата с него Роджър и Майлс заговориха оживено за остаряващото рицарско съсловие, критикуваха недостатъците му, присмиваха се на одеждите, като се започне от цветовете на перата и се стигне до старомодните стремена.
Когато слънцето залезе, мъжете започнаха да търсят място за нощуване. Макар че рискуваха да ги задържат като бракониери, те решиха да пренощуват в кралската гора, настрана от другите пътници, които спяха по полянките край пътя.
Докато вечеряха, Майлс и Роджър разговаряха за битките, които бяха водили, и за хората, които познаваха. Държаха се като стари приятели и когато Фиона се скри в гората, двамата изобщо не забелязаха отдалечаването й. След няколко минути бърз ход тя се облегна на едно дърво и стисна здраво зъби, за да не се разплаче. След като се успокои, започна да се вслушва в нощните шумове на гората. Когато ръката на Майлс докосна рамото й, тя направи светкавичен скок встрани.
— Нещо не е наред ли? — попита тихо той.
— Какво да е наред? — изсъска вбесено тя и очите й отново се напълниха със сълзи. — Какво още искаш от мен? Държа ме месеци наред в плен и ме накара да се влюбя в теб до полуда. Когато пожертвах всичко, за да спася безполезния ти живот, ти се втурна да ме преследваш с омразата си. Родих ти дете, заговорничих с роднините и верните ти рицари, за да те върна, а всичко, което получавам срещу усилията си, е студенина. Целунах те и ти реагира, но не ми даде нищо от себе си. Какво да направя, та да проумееш, че не съм те предала? Че не съм предпочела брат си пред теб? Сам чу как Роджър каза, че ако не бях тръгнала с него, е щял да те убие. — Тя не можа да продължи. Сълзите я задавиха.
Застанал на няколко крачки от нея, Майлс се облегна на стъблото на едно старо дърво. Лунната светлина посребряваше косата и очите му.
— Мислех, че само братята ми са подвластни на ужасния демон на гордостта. Мислех, че Рейн е заслепен от глупост, когато отказа да прости на съпругата си, че е отишла при краля и го е помолила за прошка. Бях готов да ти простя, ако беше отишла при краля, но ти предпочете друг мъж, избра друг дом, не моя. А когато чух, че постоянно си била заобиколена от мъже, бях готов да те убия.
Фиона понечи да протестира, но Майлс вдигна ръка.