— Може би причината е, че познавам твърде много неверни жени, които излизаха от леглото ми и обличаха булчинската рокля, за да отидат пред олтара с друг мъж. Може би коварството им ме лиши от умението да се отнасям непринудено към жените. Ти беше моя пленница, но съпротивата ти срещу мен не беше кой знае колко силна.
— Отбранявах се с всички сили — възрази разгорещено Фиона и го изгледа обидено.
Майлс се усмихна снизходително.
— Рейн ми каза, че ревнувам, и смешното беше, че той ревнуваше същия мъж като мен. Заяви ми, че жена му Клариса била влюбена в Роджър Чатауърт.
— Сигурна съм, че Роджър дори не подозира…
— И аз останах със същото впечатление, когато брат ти ни разказа историята за спасяването си. Клариса не е имала друг изход, защото е искала да спаси съпруга си. Брат ми е с гореща кръв, освен това е ужасно упорит и никога не се вслушва в гласа на разума.
— Стига с този Рейн! — изфуча Фиона. — И той ли беснее като теб? И той ли разкъсва току-що зашитите си рани? Упоихте ли го с някаква отвара, за да може да заспи?
Майлс се изсмя и зъбите му блеснаха на лунната светлина.
— Когато побеснее от гняв, Рейн хаби купища копия. Аз имам друг метод. — Той помълча малко. — Как изглежда синът ни? — Гласът му не издаваше вълнение.
— Има високи скули като брат ти Гевин. Няма съмнение, че е един малък Аскот.
— Никога не съм се съмнявал в бащинството си, Фиона. Но не мога да разбера…
— Да? — прошепна нежно тя.
— Защо ме напусна? Защо не се върна след една седмица? Чаках те всеки ден. Молех се да се върнеш. Кит плачеше в съня си. Толкова майки го бяха напуснали.
По бузите на Фиона се стичаха сълзи.
— Беше ме страх от Роджър. Той беше обезумял от мъка. Брайън се бе заклел да убие брат си и се боях, че ако не съм си вкъщи, за да го пазя от лудости, Роджър ще обяви неумолима война на Аскотови. Надявах се да го вразумя, да го накарам да проумее истината. Надявах се да открия истинската причина за омразата между семействата ни.
— Ами мъжете? — попита сърдито Майлс. — Панел разказваше наляво и надясно как те е предал в лагера ми, а мъжете, които отиваха в имението на Чатауърт да молят за ръката ти, ми разказваха с подробности как е протекло „ухажването“.
Фиона вдигна ръка.
— Ти си първият мъж, на когото се отдадох, Майлс Аскот. Ти беше първият, който заговори с мен без задни мисли, без похотливо изражение на лицето, първият, който ме накара да се смея и ми показа какво е това доброта и искреност. Нали ти сам ми каза, че не зная нищо за мъжете?
— Междувременно обаче ти си имала възможност да ги опознаеш — отговори горчиво Майлс.
— В известно отношение това е вярно. Бях заобиколена с мъже и много ми се искаше да се влюбя в човек, който не носи името Аскот. Смятах, че ако си намеря добър съпруг, Роджър ще забрави, че нося под сърцето си един малък Аскот, и омразата му ще се уталожи. Затова реших да се запозная и с други мъже, за да си изясня дали те обичам само защото си бил първият мъж в живота ми, или ще си останеш и единственият.
Майлс мълчеше и я гледаше с пламтящи от страст очи.
— Някои от тези мъже ме караха да се смея. Други бяха добродушни и ми вдъхваха чувството, че съм красива. Ала никой не беше в състояние да ми даде онова, което ми даваше ти. Седмиците минаваха и вместо да избледнее, образът ти пред очите ми ставаше все по-ясен. Помнех всеки твой жест и несъзнателно те сравнявах с мъжете, които ме заобикаляха.
— Сигурно си сравнявала и големината на…
— Проклет да си, Майлс Аскот! — прекъсна го разярено тя. — Не съм спала с нито един от тези мъже и имам чувството, че ти го знаеш, но искаш да ти го кажа изрично.
— И защо не отведе никого в леглото си? Някои от мъжете, които са били твои гости, имат успехи сред жените.
— Като теб, нали? — изкрещя Фиона. — Стоиш тук и изискваш от мен добродетелност, а какво си правил ти през това време? Ако ти кажа, че не съм имала друг мъж, ще ми позволиш ли да вляза отново в почтеното ти легло? Тази сутрин трябваше буквално да те откъсна от ноктите на онази жена. Да не мислиш, че ми беше добре, докато люлеех сина ти и си мислех, че в момента си в леглото с друга жена… или с няколко?
— С няколко? — повтори подигравателно Майлс и продължи сериозно: — Откакто бях с теб, не съм докосвал друга жена.
Фиона не можа да повярва в чутото.
— Не си имал друга жена? — повтори смаяно тя и очите й се разшириха от изненада.
— Двамата с брат ми Рейн отидохме да живеем в замъка му и бяхме толкова бесни, че уволнихме цялата женска прислуга, даже перачките. Упражнявахме се като луди, пиехме по цяла нощ и проклинахме жените. Рейн се вразуми пръв, защото Клариса му изпрати дъщеричката им. Малката Катрин беше толкова прекрасна! Много скоро в сърцето ми пламна копнеж да видя отново собствените си деца, затова се върнах в дома на Джудит и Гевин и прекарах с тях Коледните празници. — Той зарови пръсти в косата си и я погледна безпомощно. — Винаги съм бил на мнение, че Гевин се държи грубо със сладката си малка жена, но никога не бях изпитвал върху себе си ужасната острота на езика й. Джудит не ме остави на мира нито секунда. Беше безмилостна. Непрекъснато говореше за сина ни, въздишаше и се оплакваше, че малкият й син никога няма да се запознае с братовчед си. Даже покани в дома си един художник, който нарисува прекрасен рус ангел, който държи в обятията си прелестно малко момче — върху моя щит, Фиона! Казах на Гевин, че ще извия врата на жена му, ако продължава да ми досажда; Гевин избухна в такъв луд смях, че не посмях да заговоря повторно на тази тема. Когато получи писмото ти, в което пишеше, че си готова да ми простиш, Джудит се нахвърли върху мен с удвоени сили.