Гърбът й се притисна болезнено в кората на дървото, но тя дори не трепна. Вдигна за миг глава, после впи зъбите си в шията на Майлс, засмука меката кожа, сякаш искаше да опита сурова плът.
Майлс я вдигна високо, сложи краката й на кръста си и отметна полата й. Нямаше време да свали всичките й дрехи. Стисна с две ръце задника й и я сложи върху члена си със силата на падаща котва.
Фиона нададе кратък, сладостен вик, зарови лице в шията му и се притисна с все сила до горещото му тяло, докато силните му ръце я вдигаха и спускаха в бърз ритъм. Главата й се отметна назад и в гърлото й се надигна див вик. От челото на Майлс се стичаше пот и той се триеше в косата й, за да премахне солените капчици. С последен мощен тласък, който накара Фиона да извика в екстаз, той я привлече към слабините си и се разтрепери като в треска, докато горещото му тяло отново и отново се разтоварваше в нейното с вулканична сила.
Фиона, която не смееше да диша, защото беше убедена, че дъхът ще я разкъса, усети как очите й се напълниха с горещи сълзи. Тя се върна бавно на земята, с отслабнали крака, с болезнено пулсиращи ръце, с треперещо тяло.
Майлс се отдалечи малко от нея и я погледна с безкрайна любов. След малко помилва мократа й коса, целуна я по слепоочията.
— Обичам те, Фиона — прошепна нежно той и се усмихна дяволито. — Като се има предвид, че си най-добрата…
— Разбрах — засмя се Фиона. — Ще ме оставиш ли най-после да стъпя на земята или имаш намерение да ми счупиш гръбнака?
Той я целуна още веднъж и я пусна на земята. Когато краката на Фиона поддадоха и тя политна да падне, той я подкрепи и избухна в горд, самодоволен смях.
— Надут паун! — изсъска злобно тя и се хвана здраво за ръката му. След малко се наведе и го целуна в свивката на лакътя. — Наистина ли съм най-добрата? — попита небрежно тя, сякаш не придаваше голямо значение на отговора му. — Нима продължаваш да ме желаеш, след като съм износила детето ти?
— Е, поне до известна степен — отговори съвсем сериозно Майлс.
Фиона избухна в луд смях, приглади полите си и се опита да прилича поне малко на дама. Трябваше да се върнат при огъня, където ги чакаше Роджър.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Вървяха още два дни и те бяха благословени за Фиона. Нощи, огрени от страстна отдаденост и дни, изпълнени с нежност. Майлс беше грижлив и внимателен. Двамата се държаха за ръце, говореха си тихичко и се смееха до сълзи на всевъзможни глупости. Първата нощ се любиха край една река и след това се окъпаха в студената вода.
Роджър ги наблюдаваше с израз на превъзходство и с известен скептицизъм. Фиона го следеше скришом и често изпитваше угризения на съвестта за болките, които му причиняваше с поведението си.
Те напредваха бавно. Ако бяха на коне, щяха да минат дългия път само за четири дни, но пеша беше много по-трудно и дълго.
На четвъртия ден тримата се отклониха от пътя малко преди обяд, за да си починат и да се освежат. След поредния презрителен поглед към сестра си и Майлс, който остана незабелязан от тях, Роджър се отдели от двамата и навлезе навътре в гората. Когато за първи път чу за пленяването на сестра си, той едва не полудя от мъка, но сега разбираше, че като омъжена жена тя е окончателно загубена за него.
Докато размишляваше над проблема си, той вървеше по края на тясна долина, без да обръща внимание на пътя. Видя, че земята е разровена, но мина над тези очевидни следи от борба, преди да осъзнае значението им. След малко се върна и огледа внимателно мястото.
Беше минал по стръмния бряг, който се спускаше към бърза планинска река, и сега се взря подозрително в буците пръст, които бяха нападали край реката. Това можеше да означава само едно: че някой се е строполил надолу по склона. Често му се беше случвало да търси рицари, ранени или изчезнали след битка; и сега инстинктът му се обади под формата на странни тръпки по тила. Той се спусна с бързи крачки по стръмния бряг и се подхлъзна в бързината. Почвата беше разкаляна и тук-там личаха следи от стъпки.
Онова, което намери в крайбрежните храсти, не отговаряше ни най-малко на очакванията му. На един дънер седеше красива млада жена, богато облечена в бургундскочервено кадифе, шията й украсена с големи аметисти, обковани в злато. Тъмните очи, твърде големи за нежното лице, погледнаха непознатия с необичайна веселост.
— Знаех, че ще дойдете — прошепна тя и мекият й английски прозвуча много приятно.