Выбрать главу

Роджър примигна смутено и се постара да пренебрегне забележката й.

— Паднахте ли? Ударихте ли се?

Тя се усмихна и внезапно му заприлича на дете, облечено в тежка дамска рокля. Под обшитата с перли шапчица надничаха тъмни коси. Цялата предна част на роклята й беше украсена с перли.

— Кракът ми е заклещен. Не мога да се движа.

Господи, тези жени! — каза си сърдито Роджър и се наведе да разгледа камъните, между които беше пропаднал кракът й.

— Сигурно сте ме чули да минавам по склона. Защо не повикахте за помощ?

— Защото знаех, че ще дойдете при мен.

Тази е луда, помисли Роджър. Бедното момиченце е под властта на демоните.

— Ще махна този камък и ще вдигнете крака си. Разбрахте ли ме? — попита той, сякаш говореше със слабоумна.

Тя се усмихна в отговор и когато той премести камъка, извади крачето си от дупката.

Другото й стъпало беше в много по-тежко положение. Той можеше да премести камъка, но струпаните върху него щяха да се съборят и да счупят глезена. Жената беше много слабичка и той се съмняваше, че крехките й кости ще издържат.

— Не се страхувайте да ми кажете истината — прошепна тя. — Свикнала съм с болките.

Роджър се обърна и я погледна. Грамадните й очи го гледаха с толкова доверие, че той се уплаши и в същото време се почувства безкрайно силен и смел.

— Как се казвате? — попита той и отново сведе глава към камъните.

— Кристиана, милорд.

Роджър потрепери. Мръсната селска одежда не бе успяла да я измами. Това момиче не беше съвсем глупаво.

— Крис значи — усмихна се той. — Ще ми позволите ли да взема камата ви? Трябва да отрежа прът, с която да задържа горните камъни, докато махна долния.

Кристиана му подаде ножа си и той прехапа устни, стреснат от доверчивостта й. Това момиче беше ужасно лекомислено. Трябваше да я предупреди, че никога не бива да поверява ножа си на непознат мъж. Скъпоценните камъни по роклята й струваха цяло състояние, а аметистовата огърлица беше несравнима по красота и стойност.

Той се отдалечи на няколко крачки, за да отреже дебели клони от близкото дърво. После свали жакета си, извади ризата от панталона и отряза няколко ивици платно, за да скалъпи нещо като платнище и да го подложи под камъните.

— Защо никой не ви търси? — попита той, докато работеше.

— Може би вече ме търсят, откъде да знам! Миналата нощ ви сънувах.

Той я изгледа остро, но не каза нито дума. Момичетата по целия свят бяха убедени, че рицарите винаги ще идват да ги спасят от бедите. Мъжете нямаха сили да се справят с романтичните им измислици.

— Сънувах точно тази гора — продължи тя. — Видях брега на реката. Видях ви в съня си и знаех, че ще дойдете.

— Сигурно мъжът в съня ви е имал руса коса и е приличал на мен — промърмори снизходително Роджър.

— Аз виждам много неща насън. Белегът под окото ви… получили сте го още като момче. Вината е на големия ви брат.

Роджър неволно вдигна ръка към лицето си. Белегът под лявото му око беше във формата на сърп. Едва не беше загубил окото си, но хората, които още помнеха случилото се, бяха твърде малко. Той се съмняваше, че дори Фиона знае истината.

Кристиана се усмихна на изненадания му поглед.

— Чаках ви цял живот.

Роджър разтърси глава, за да се овладее.

— Щастлива случайност — възрази той. — Говоря за белега, разбира се. Не знам как сте отгатнали, но сега стойте мирно, за да избутам камъните. — Всъщност нямаше нужда да й обяснява какво да прави, защото след идването му тя изобщо не бе помръднала.

Камъните бяха доста големи и той се изпоти здравата, преди да успее да раздвижи най-големия. Първия път го изпусна и няколко камъка паднаха върху слабата импровизирана платформа, която беше вързал за забучените в земята клони. Той се хвърли светкавично върху Кристиана, метна я по гръб и я претърколи настрана от падащите камъни. Още насред движението си чу тихия й стон и разбра, че каменната лавина е ожулила крака й.

Трополенето на камъните беше оглушително и Роджър покри тялото на Кристиана със своето, за да я предпази от хвърчащите наоколо камъчета и песъчинки. Когато опасността отмина, той понечи да се отдели от нея, но тя сложи ръце на шията му и привлече устата му към своята.

Роджър не помнеше откога не се е докосвал до жена. Беше съсредоточил цялото си внимание върху усилията си да си върне Брайън и Фиона и беше забравил за жените. Нямаше представа, че в тялото му се е натрупало толкова много желание. Спомни си безгрижния младеж, който беше някога, как се смееше и флиртуваше с красивите момичета, как си уреждаше тайни нощни срещи. Спомни си и как гневът срещу семейство Аскот прогони това безгрижие и го замести с дива злоба.