— Изглеждаш в чудесно настроение — усмихна се с обич Майлс. — Май селският живот ти харесва.
— За известно време — поправи го надменно Фиона. — Но не си мисли, че ще нося цял живот тези дрипи. Аз съм скъпа жена — обясни тя и кокетно извъртя очи.
— Ще ти се наложи да печелиш прехраната си — заяви строго той и я огледа от глава до пети.
— Но аз го правя! Нали…
Тя замлъкна уплашено. Оглушителен конски тропот и трополене на много колела ги накараха да се отдръпнат в самия край на пътя. Скоро покрай тях мина дълга процесия, очевидно свитата на богат благородник: конете с копринени покривала, броните и оръжията на рицарите украсени с пъстри цветове, излъскани до блясък. Минаха стотина мъже и поне десет коли с багаж, а в средата на шествието пътуваше младо момиче, чиито ръце бяха вързани на гърба, а лицето му беше белязано от жестоки удари. Главата му беше гордо вдигната.
Фиона потрепери и изпита дълбоко съчувствие към бедното същество. Много добре помнеше как се беше чувствала като пленница. В сравнение с положението на момичето обаче нейното беше направо за завиждане. Тази малка красавица беше бита!
— Исусе! — прошепна невярващо Роджър и стонът дойде от самото му сърце.
Майлс го погледна напрегнато отстрани и когато Роджър понечи да се втурне между конете, го сграбчи за рамото.
— Не сега — проговори настойчиво той.
Фиона гледаше тъжно след дългата процесия. Толкова много мъже заради едно малко момиче, каза си с болка тя. Ала когато погледна към Майлс, в очите й блесна паника.
— Не! — изплака тя. — Нали не мислиш да спасиш това нещастно същество?
Майлс не й отговори. Погледът му следваше рицарите, които изчезваха зад завоя. Тя се опита да каже още нещо, но бе удостоена с толкова пронизващ поглед, че веднага млъкна.
Тримата останаха още малко в края на пътя. Фиона не смееше да отвори уста, но в мислите си продължаваше да крещи своето „Не!“. Майлс не можеше да рискува живота си за жена, която изобщо не познаваше.
Когато продължиха пътя си, тя събра цялата си смелост и заговори спокойно и вразумително:
— Скоро ще стигнем в замъка на роднините ти и те вероятно ще знаят коя е малката пленница, кой я е задържал и защо. Може би на съвестта й тежат стотици хора, може би заслужава това тежко наказание.
Майлс и Роджър не я поглеждаха. И двамата се взираха напрегнато пред себе си.
Фиона се вкопчи в ръката на съпруга си.
— Аз също бях твоя пленница и виж какво стана. Може би…
— Млъкни, Фиона! — заповяда спокойно Майлс. — Престани да говориш, за да мога да размисля.
Фиона усети как по гърба й пробяга студена тръпка. Той нямаше оръжие, а възнамеряваше да спаси момичето, обградено от стотина рицари в тежки брони!
Майлс се обърна към Роджър:
— Искаш ли да им предложим услугите си като дървари? Така поне ще имаме достъп до лагера.
Роджър го изгледа презрително.
— Това не е твоя битка, Аскот. Момичето е изтърпяло всичко това заради мен и аз съм длъжен да го освободя от похитителя му, който и да е той.
Майлс настоя и след известно време Роджър се поддаде на увещанията му. Кимна кратко и отново се загледа пред себе си. Беше дошло времето да им даде някакво обяснение.
— Не знам коя е тя, знам само, че името й е Кристиана. Подари ми един скъпоценен камък, отряза го от роклята си и сигурно заради това са я пребили от бой. Има съпруг, от когото се страхува.
— Съпруг? — извика уплашено Фиона. — Роджър, моля те, бъди разумен! Не можете да рискувате живота си заради една омъжена жена. Откога я познаваш, Роджър? Каква ти е тази жена?
— Вчера я видях за първи път — отговори с отсъстващ вид брат й. — Не ми е никаква… и в същото време означава много за мен. Няма да позволя да се отнасят така зле с нея.
Фиона започна да проумява, че аргументите й са безполезни. Никога не беше вярвала, че Роджър ще рискува кожата си, за да спаси една почти непозната жена, но беше сигурна, че Майлс е готов да направи това и за последната слугиня, ако е убеден, че с нея са се отнесли лошо. Пое дълбоко въздух и заговори:
— Веднъж, когато пътувах през страната, едва селянка ми предложи букет цветя и стражите я пуснаха да мине, за да ми предаде букета лично.
— Ти няма да се месиш — отговори решително Майлс.
Фиона млъкна и го погледна обидено. Ако и тримата влезеха в лагера на въоръжените рицари, шансовете им се увеличаваха значително. Двама души бяха абсолютно недостатъчни. Още повече, че тези двама бяха мъже, без решаващата подкрепа на жената.
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА