Тя се раздвижи съвсем бавно, с изкусително поклащане на раменете, запристъпва от крак на крак, вдигна полите си, отстъпи назад и заобиколи огъня. Свали памучното боне от главата си и буйната руса коса се разпиля по гърба й чак до коленете. Тежките къдрици се оцветиха в златно от сиянието на огъня и я превърнаха в пламтяща факла.
Фиона се обърна към смълчаните мъже и от гърлото й се изтръгна смях — висок, дрезгав, предизвикателен смях. Онези, които още не я бяха забелязали, се обърнаха смаяно към нея. Старецът също се зазяпа и за първи път от много време насам забрави за момичето, което се намираше само на няколко крачки от Фиона.
Тя не беше танцувала никога пред зрители, но в дома на брат си беше присъствала на какви ли не мръсни представления и знаеше какво може да постигне с един танц. Един от рицарите засвири на лютня, друг започна да блъска барабана. Фиона се задвижи отново, заизвива се като змия — не само с хълбоците, а с цялото си тяло. Всяка частица на тялото й, от връхчетата на пръстите до петите, беше в движение. Косата й танцуваше заедно с нея, развяваше се около тялото й, краищата й се удряха в лицата на мъжете. Когато един рицар се втурна да я прегърне, тя грабна един камък от земята, стисна го здраво в юмрука си и го заби в долната част на корема му.
Наобиколилите я мъже избухнаха в луд смях и започнаха да се подиграват на рицаря, който се превиваше на земята. Танцът се превърна в лов. Кошмарите на Фиона оживяха. Видя се отново в къщата на Едмънд, където мъжете се надпреварваха да я заловят. Забрави, че бе преодоляла страха си, и се върна във времето, когато трябваше да се бори за живота си.
Завъртя се като вихрушка около един рицар и измъкна меча му от ножницата. С развяваща се рокля, увита в косата си като в златна мрежа, тя избяга от мъжете, които се опитваха да я задържат. Не ги нарани, макар че остави по телата им няколко драскотини и от раничките потече кръв. Продължаваше да танцува, преструваше се, че изпитва удоволствие от лова, скочи със смях върху една маса и разхвърля чиниите и чашите на всички страни. Когато ръката на един рицар я стисна за глезена, тя се плъзна настрана и „случайно“ заби тока на обувката си в пръстите му. Той отскочи настрана с болезнен вик.
Нервите на Фиона бяха опънати до скъсване. Мъжете започнаха да ръкопляскат в див ритъм. Тя се изправи гордо и се завъртя в кръг, развявайки косата си. Надяваше се, че Роджър и Майлс са имали време да освободят пленницата. За да задържи още малко вниманието на мъжете, вдигна високо полите си и рицарите избухнаха в диво ликуване при вида на стройните й крака. След това скочи точно пред краката на стареца.
Сниши се в дълбок поклон, сведе глава й косата й напада по лицето. Въздъхна уморено, опита се да овладее треперещото си тяло и зачака.
Мъжът се надигна тежко от мястото си, протегна костеливата си ръка и вдигна брадичката й, за да я погледне в лицето.
Без да помръдва, тя отмести леко очи и забеляза, че мястото на момичето е празно. Само след секунди рицарите щяха да открият изчезването на пленницата.
Фиона се изправи и се помоли безмълвно за още малко време. С надеждата да привлече отново вниманието на мъжете тя раздвижи рамене и корсажът й се смъкна чак до кръста.
Зрителите затихнаха. Всички мъже се бяха събрали около огъня и я зяпаха с отворени уста. Похотливите очи на стареца обхождаха внимателно твърдите, високи гърди. Той се изсмя доволно, показа почернелите си зъби, свали тежката си наметка и я уви около раменете й. Дръпна шнуровете и поведе Фиона като послушно добиче към сянката на гората.
Тя беше скрила в полата си нож, който бе успяла да отнеме от един рицар. По едно време старецът се обърна и видя, че пленницата му е изчезнала, но преди да вдигне тревога, Фиона се хвърли към него, захапа ухото му, притисна ножа към ребрата му и изръмжа:
— Вървете напред!
Двамата се потопиха в сянката на гората. След минута лагерът се огласи от ядни викове. Рицарите бяха открили изчезването на пленницата.
— Тичайте! — заповяда кратко Фиона и го блъсна в гърба. Той се обърна светкавично и я зашлеви през лицето. Ръката му се оказа изненадващо силна.
Ала преди да е успял да се нахвърли върху Фиона, Роджър скочи от близкото дърво и силните му ръце се впиха в шията на нападателя. Непознатият беше толкова стреснат от внезапната атака, или кой знае, може би се беше възбудил твърде много от танца на Фиона, защото Роджър едва го докосна и той се строполи мъртъв в краката му.
Без да губи време, Роджър сграбчи Фиона през кръста и я вдигна на най-близкото дърво.