Фиона се обърна и зяпна с отворена уста жената, която беше сметнала за слугиня.
— Позволи ми да ти представя лейди Джудит — проговори с развеселен глас Алисия.
Джудит приглади назад непокорната си коса и по земята се посипаха сусамени зърна.
— Знаеш ли къде е затворен Майлс?
— Да, нали оттам идвам.
— И не си щадила нито себе си, нито коня — отбеляза Алисия. — Изглеждаш изтощена до крайност.
— Здравей, Клариса — усмихна се с обич Фиона и протегна ръка на мълчаливата млада жена, която се държеше настрана.
Клариса кимна за поздрав и се усмихна плахо. Никога не се беше чувствала толкова излишна като сега, когато беше заобликолена от величествените си снахи.
В този момент в двора излезе сър Гай. Изглеждаше много отслабнал. Шотландецът Там го следваше по петите и под стъпките на двамата великани земята затрепери.
— Сигурно носите вести от лорд Майлс? — попита с треперещ глас сър Гай. В очите му светеше гореща молба. — Казаха ни, че вече не е между живите.
— Кой ви каза? — попита смаяно Фиона. — Търсихте ли ни?
— Влез вътре — покани я Джудит и улови ръката й. — Разкажи ни какво преживяхте.
Само след минути Фиона седеше на голямата маса, отрупана с изискани ястия. Без да престава да се храни, тя им разказа историята на отвличането във Франция. Около масата бяха насядали трите й снахи, сър Гай, Там и един мъж, когото не познаваше — Джон Басе, съпруг на майката на Джудит.
Докато ядеше, тя описа с кратки, накъсани изречения как наетите от Лилиан мъже ги изненадаха в гората, а после ги хвърлиха в трюма на някакво рибарско корабче. Разказа как се измъкнаха с лодката и как тръгнаха пеша на юг, за да потърсят защита от френските Аскотови. Разказа и как Роджър бе решил да пожертва живота си за някакво непознато момиче, което на всичкото отгоре беше съпруга на друг мъж.
На това място Алисия прекъсна разказа й със залп от проклятия по адрес на Роджър Чатауърт, но Там й заповяда да млъкне и за безкрайно учудване на Фиона тя се подчини веднага.
Фиона разказа накратко как беше протекло освобождаването на младата Кристиана.
Джудит я засипа с цял поток от въпроси: каква роля беше изиграла самата Фиона при освобождаването, що за човек е тази Кристиана.
— Чувала съм за нея — обясни с усмивка тя. — Мъжът й и семейството му са известни в цяла Франция. По-младият брат на херцога не обича особено Майлс.
— Защо, за Бога? — попита сърдито Фиона.
— Имаше едно момиче, което…
Фиона вдигна ръка.
— Достатъчно. Няма защо да продължаваш. Разбрах, че Майлс и Роджър са пленници на по-младия брат. Старият херцог умря в ръцете на Роджър.
— Така е, той изпитва удоволствие да убива! — извика възмутено Алисия.
Фиона нямаше намерение да оправдава брат си пред снахите си и да губи време. Вместо това им разказа продължението на историята. Докато им описваше как братът на херцога ги нападна с двадесет рицари, забрави да се храни. С риск за живота си Майлс беше успял да свали от седлото един рицар, да метне Фиона на гърба на коня и да го подплаши да препусне в пълен галоп. Полегнала върху конската шия, Фиона успя да се спаси в гъстата гора. Струваше й големи усилия да хване захвърлените юзди и в същото време да препуска с възможно най-голяма скорост по обраслия с тръни път, осеян с дълбоки дупки. Когато най-после успя да овладее разбеснелия се кон, тя забеляза, че я преследват половин дузина рицари. Изстиска докрай силите на коня и през следващите два часа успя да се изплъзне от преследвачите си.
Трябваха й още три дни, за да се върне в Англия. Разказа набързо как е използвала перлите от огърлицата на Кристиана, за да купи трима мъже от улицата, как през цялото време се е молила да попадне на свестни хора. Тримата й придружители бяха бивши войници, уволнени от господаря си, който искал да бъде обкръжен от млади бойци.
Разказа им как въоръжи придружителите си и как тримата яздеха ден и нощ без почивка, как сменяха конете на всяка станция и спяха само по два-три часа нощем.
Когато стигнаха брега, Фиона плати десет перли за кораб и екипаж, за да я върне в Англия. Щом се качи на борда, легна в една койка и заспа непробудно. Слязоха на южния английски бряг, купиха три коня и малко храна и препуснаха право към Аскот Касъл. Спряха едва когато видяха пред себе си сивите стени на замъка.
— Дойдох да повикам на помощ братята на Майлс — завърши нетърпеливо Фиона. — Трябва веднага да тръгнем за Франция.
Един рицар влезе, пошепна нещо в ухото на Джудит и веднага излезе.
— Първо трябва да ти кажа някои неща, Фиона — отговори спокойно Джудит. — Само няколко дни след като ти, Майлс и брат ти Роджър бяхте отвлечени на кораба, Лилиан Чатауърт не можа да устои на изкушението и започна да се хвали с деянията си. — Джудит произнесе омразното име с видима мъка. — Тя ни изпрати писмо, в което описваше подробно какво ви е сторила.