Бароу е прав, когато казва, че никога няма да знаем с абсолютна сигурност какво е истинското естество на Вселената в цялото й величие. Но е възможно постепенно да навлезем все по-дълбоко в тези вечни въпроси и да се приближим мъчително близо до отговорите. Вместо да представляват абсолютните граници на нашето познание, тези „невъзможни неща“ може би ще е по-подходящо да бъдат смятани за предизвикателства, които очакват следващото поколение учени. Тези граници са като кори от маслено тесто, които са направени, за да бъдат схрупани.
Когато говорим за Големия взрив, трябва да кажем, че вече е налице ново поколение детектори, които могат да дадат отговор на някои от вечните въпроси. Днес радиационните детектори в открития космос могат само да измерват микровълновата радиация, излъчена 300 000 години след Големия взрив, когато са се образували първите атоми. Невъзможно е тази микровълнова радиация да бъде използвана за изследването на материали от по-ранно време, тъй като радиацията от първоначалната ядрена експлозия има прекалено висока температура и прекалено случаен характер, за да предостави полезна информация.
Но ако анализираме други типове радиация, ще бъдем в състояние да се приближим още повече до Големия взрив. Проследяването на неутрината например може да ни отведе по-близо до мига на Големия взрив (неутрината са толкова неуловими, че могат да преминат през цяла слънчева система, състояща се от твърдо олово). Неутринната радиация може да ни заведе до времеви период от няколко секунди след Големия взрив.
Но може би последната тайна на Големия взрив ще бъде разкрита от изучаването на „гравитационните вълни“ вълни, които се движат по тъканта на континуума пространство-време. Както казва физикът Роки Колб от Чикагския университет: „Чрез измерването на свойствата на неутриновия фон можем да видим какво е било положението секунда след Взрива. Но гравитационните вълни от района на разширяването са останки от Вселената, датиращи 10-35 секунди след Взрива.“105
Гравитационните вълни били предсказани за първи път от Айнщайн през 1916 година. Те могат накрая да се превърнат в най-важната сонда за астрономията. В исторически план може да се каже, че всеки път когато е била овладявана нова форма на радиация, в астрономията е настъпвала нова ера. Първата форма на радиация била видимата светлина, използвана от Галилео за изследването на Слънчевата система. Втората форма на радиация били радиовълните, които накрая са ни дали възможност да изследваме центровете на галактиките, за да откриваме черни дупки. Детекторите на гравитационни вълни могат да разкрият самите тайни на Сътворението.
В известен смисъл гравитационните вълни трябва да съществуват. За да разберете това, помислете върху вековния въпрос: Какво ще се случи, ако Слънцето изчезне изведнъж? Според Нютон ще усетим незабавно последствията от това. Земята мигновено ще бъде изхвърлена от орбитата си и ще потъне в мрак. Това ще стане, защото Нютоновият закон за гравитацията не отчита скоростта и вследствие на това силите действат мигновено из цялата вселена. Но според Айнщайн нищо не може да се движи по-бързо от светлината, затова на информацията за изчезването на Слънцето ще й потрябват осем минути, за да стигне до Земята. С други думи, от Слънцето ще се появи сферична „шокова гравитационна вълна“, която накрая ще се сблъска със Земята. Извън сферата от гравитационни вълни ще изглежда така, сякаш Слънцето все още свети както обикновено, защото информацията за неговото изчезване няма да е стигнала до Земята. Във вътрешността на тази сфера от гравитационни вълни обаче Слънцето вече ще е изчезнало, докато разширяващата се сфера от гравитационни вълни ще се движи със скоростта на светлината.
Друг начин да разберем защо трябва да съществуват гравитационни вълни е да си представим мислено голям чаршаф. Според Айнщайн континуума пространство-време е тъкан, която може да бъде свивана или опъвана като сложен накриво чаршаф. Ако сграбчим един чаршаф и го разтърсим бързо, ще видим, че по неговата повърхност се къдрят вълни, които се движат с определена скорост. По същия начин гравитационните вълни могат да бъдат разглеждани като вълни, които се движат по континуума пространство-време.