BBO прилича донякъде по конструкция на LISA. Той ще се състои от три спътника, които ще се движат заедно в орбита около Слънцето, като ще ги дели разстояние от 50 000 км (тези спътници ще се намират много по-близо помежду си от спътниците на LISA). Всеки спътник ще бъде в състояние да изстрелва 300-ватов лазерен лъч. BBO ще може да изследва гравитационно-вълнови честоти между LIGO и LISA, запълвайки една важна празнина. (LISA може да открива гравитационни вълни от 10 до 3 000 херца, докато LIGO може да открива гравитационни вълни с честота, варираща между 10 микрохерца и 10 милихерца. BBO ще бъде в състояние да открива честоти, които включват и двата обхвата.)
„До 2040 г. ще сме използвали тези закони (на квантовата гравитация), за да дадем отговори с висока надеждност на много задълбочени и озадачаващи въпроси — пише Торн, — включително… какво се е появило преди сингулярността на Големия взрив или дали е имало изобщо такова нещо като «преди». Има ли други вселени? И ако е така, какво отношение имат или каква връзка имат те с нашата вселена?… Дали законите на физиката позволяват на високоразвитите цивилизации да създават и поддържат дупки-червеи за междузвездно пътуване и да създават машини на времето за пътуване назад във времето?“107
Същността на проблема е в това, че през следващите няколко десетилетия трябва да постъпят достатъчно данни от детекторите на гравитационни вълни в Космоса, за да направим разлика между различните теории за ерата преди Големия взрив.
Поетът Т. С. Елиът задал въпроса: „Дали Вселената ще умре с гръм, или с хленч?“ Робърт Фрост попитал: „Дали всички ние ще загинем в огън или лед?“ Последните данни сочат, че Вселената ще загине по време на Голямо замръзване, през което температурите ще достигнат почти абсолютната нула и всички форми на интелигентен живот ще бъдат унищожени. Но можем ли да бъдем сигурни в това?
Някои са повдигали още един „невъзможен“ въпрос. Как ще узнаем някога каква ще бъде окончателната съдба на Вселената, питат те, след като това събитие отстои на трилиони трилиони години в бъдещето? Учените смятат, че „тъмната енергия“ или енергията на вакуума като че ли раздалечава галактиките с постоянно нарастваща скорост, което показва, че Вселената като че ли се разбягва нанякъде. Подобно разширение би понижило температурата на Вселената и в крайна сметка би довело до Голямото замръзване. Но дали това разширение е временно? Може ли то да обърне насоката си в бъдеще?
Например в сценария за Голямото пръскане, в който две мембрани се сблъскват и създават Вселената, изглежда така, сякаш мембраните могат да се сблъскват периодично. Ако е така, разширението, което, изглежда, води към Голямо замръзване, е само временно състояние, което някога ще обърне посоката си.
Това, което привежда в ход настоящото ускорение на вселените, е тъмната енергия, която на свой ред вероятно е породена от „космологичната константа“. Следователно, за да решим загадката, трябва да проумеем тази мистериозна константа или енергията на вакуума. Дали константата се променя с времето, или тя е наистина постоянна величина? Понастоящем никой не знае това със сигурност. Знаем от спътника WMAP, който в момента се върти в орбита около Земята, че тази космологична константа като че ли привежда в ход настоящото ускорение на Вселената, но не знаем дали то е постоянно, или не.
Този проблем е наистина стар, тъй като датира от 1916 г., когато Айнщайн въвежда за първи път космологичната константа. Скоро след като предлага общата относителност, той пресметва космологичните последствия от своята теория. За своя най-голяма изненада открива, че Вселената е динамична, че тя или се разширява, или се свива. Но тази идея като че ли противоречи на данните.
Айнщайн е изправен пред проблема как да реши парадокса на Бентли, който бил объркал дори Нютон. Още през 1692 г. преподобният Ричард Бентли написал на Нютон наивно писмо с унищожителен въпрос. Ако гравитацията на Нютон винаги привлича обектите, попитал Бентли, то тогава защо Вселената не изпада в колапс? Ако Вселената се състои от ограничен брой звезди, които се привличат взаимно, то в такъв случай звездите ще се сблъскат и Вселената ще колапсира в едно огромно огнено кълбо! Нютон бил дълбоко обезпокоен от това писмо, тъй като то разкривало един основен недостатък на неговата теория за гравитацията: всяка теория за гравитация, при която има привличане, е нестабилна по рождение. Всеки ограничен брой звезди неизбежно ще колапсира под въздействие на гравитацията.