По същия начин може да се окаже възможно изграждането на теория на всичко, която може да обясни всички известни експерименти, които не зависят от дихотомията наблюдател/наблюдавано. Ако такава теория на всичко може да обясни всичко, като се почне от началото на Големия взрив и се стигне до видимата вселена, която наблюдаваме около нас, то тогава става чисто теоретичен въпросът как описваме взаимодействието между наблюдателя и наблюдаваното. На практика критерий за една теория на всичко трябва да бъде твърдението, че нейните заключения са напълно независими от това как правим разделянето между наблюдателя и наблюдаваното.
Нещо повече, природата може да бъде неизчерпаема и безгранична, дори ако е основана на шепа от принципи. Помислете за шахмата. Помолете извънземен от друга планета да проумее правилата на шахмата само като гледа играта. След известно време извънземният може да разбере как се движат пешките, офицерите и царете. Правилата на играта са ограничени и прости. Но броят на възможните игри е наистина астрономически. По същия начин правилата на природата могат също да бъдат ограничени и прости, но приложенията на тези правила са неизчерпаеми. Нашата цел е да открием правилата на физиката.
В известен смисъл ние вече разполагаме със завършена теория за много явления. Никой не е откривал някога някакъв дефект в Максуеловите уравнения за светлината. Стандартният модел често е наричан „теория на почти всичко“. Допуснете за миг, че можем да изключим гравитацията. Тогава стандартният модел се превръща в напълно надеждна теория за всички явления освен гравитацията. Теорията може и да е тромава, но върши работа. Дори в присъствието на теоремата за непълнотата ние разполагаме със съвсем приемлива теория на всичко (освен гравитацията).
Според мен е наистина забележителен фактът, че върху един-единствен лист хартия човек може да напише законите, които управляват всички известни физични явления, обхващайки четиридесет и три порядъка на величините, като се започне от най-далечните предели на Космоса, които се намират на повече от 10 милиарда светлинни години, и се стигне до микросвета на кварките и неутриното. Върху този лист хартия ще има само две уравнения — Айнщайновата теория за гравитацията и стандартният модел. Това разкрива крайната простота и хармония на природата на фундаментално равнище. Вселената може да бъде опърничава, произволна или капризна. Но на нас тя ни изглежда цяла, взаимно свързана и красива.
Нобеловият лауреат Стив Уайнбърг сравнява търсенето на една теория на всичко с търсенето на Северния полюс. Векове наред древните мореплаватели работели с карти, на които липсвал Северният полюс. Стрелките на компасите и морските карти сочели към това липсващо място на картата, но никой не го бил посещавал в действителност. По същия начин всички данни и теории сочат към една теория на всичко. Тя е липсващата част от уравненията.
Винаги ще има неща, които ще бъдат отвъд нашия досег — неща, които ще бъде невъзможно да бъдат изследвани (като точното местоположение на един електрон или светът, до който не можем да стигнем дори със скоростта на светлината). Но аз вярвам, че фундаменталните закони са познаваеми и валидни. И следващите години във физиката биха могли да се окажат най-вълнуващите, докато проучваме Вселената с ново поколение ускорители на частици, базирани в Космоса детектори на гравитационни вълни и други иновативни технологии. Ние се намираме не в края, а в началото на една нова физика. Но каквото и да открием, винаги ще има нови хоризонти, които да ни мамят.
Библиография
Adams, Fred, Greg Laughlin. The Five Ages of the Universe: Inside the Physics of Eternity. New York, Free Press, 1999.
Asimov, Isaac. The Gods Themselves. New York, Bantam Books, 1990.
Asimov, Isaac, Jason A. Schulman ред. Isaac Asimov’s Book of Science and Nature Quotations. New York, Weidenfeld and Nicholson, 1988.
Barrow, John. Between Inner Space and Outer Space. Oxford, England, Oxford University Press, 1999; Impossibility: The Limits of Science and Science of Limits. Oxford, England, Oxford University Press, 1998; Theories of Everything. Oxford, England, Oxford University Press, 1991.
Calaprice, Alice ред. The Expanded Quotable Einstein. Princeton, NJ, Princeton University Press, 2000.
Cavelos, Jeanne. The Science of Star Wars: An Astrophysicist’s independent Examination of Space Travel, Aliens, Planets, and Robots as Portrayed in the Star Wars Films and Books. New York, St. Martin’s Press, 2000.
Clark, Ronald. Einstein: The Life and Times. New York, World Publishing, 1971.
Cole, K. C. Sympathetic Vibrations: Reflections on Physics as a Way of Life. New York, Bantam Books, 1985.
Crease R., C. C. Mann. Second Creation. New York, Macmillan, 1986.