Затова в тази книга деля на три категории нещата, които са „невъзможни“.
Първата от тях е това, което наричам „Клас I на невъзможните неща“. Това са технологии, които днес са невъзможни, но не нарушават известните закони на физиката. Затова биха могли да станат възможни в модифицирана форма през този век или може би през следващия. Те включват телепортацията, антиматерийните двигатели, някои форми на телепатия, психокинеза и невидимост.
Втората категория е това, което наричам „Клас II на невъзможните неща“. Това са технологии, които се намират на самата граница на нашето разбиране на материалния свят. Ако изобщо са възможни, биха могли да бъдат реализирани след хиляди или милиони години. Те включват машините на времето, възможността за хиперпространствено пътуване и пътуването през червеите-дупки.
Последната категория е това, което наричам „Клас III на невъзможните неща“. Това са технологии, които нарушават известните закони на физиката. За учудване е, но има много малко такива невъзможни технологии. Ако наистина се окажат възможни, те биха довели до фундаментална промяна в разбирането ни за физиката.
Чувствам, че тази класификация е важна, защото твърде много технологии, описани в научната фантастика, биват отхвърляни от учените като напълно невъзможни, докато в действителност това, което учените искат да кажат, е, че те са невъзможни за примитивни цивилизации като нашата. Посещенията от извънземни например обикновено биват смятани за невъзможни, тъй като разстоянията между звездите са прекалено големи. Въпреки че междузвездното пътуване е очевидно невъзможно за нашата цивилизация, то може да се окаже възможно за цивилизация, която е изпреварила в развитието си нашата с векове, хиляди или милиони години. Затова е толкова важно да бъдат класифицирани такива „невъзможни неща“. Технологиите, които са невъзможни за нашата сегашна цивилизация, не са непременно невъзможни за други типове цивилизации. Учените, чиито твърдения за това кое е възможно и кое невъзможно, трябва да вземат предвид технологиите, които ни изпреварват с хилядолетия или милиони години.
Преди време Карл Сейгън писа: „Какво означава твърдението, че дадена цивилизация е на един милион години? От няколко десетилетия разполагаме с радиотелескопи и космически кораби. Нашата техническа цивилизация е на няколкостотин години… Една високоразвита цивилизация, чиято възраст достига милиони години, е толкова далеч от нас, колкото и ние сме отдалечени от някое дребно маймуноподобно същество или дори от някой макак.“
В моето изследване аз съсредоточавам професионално вниманието си върху опита да завърша мечтата на Айнщайн за една „теория на всичко“. Що се отнася до мен, смятам за твърде въодушевяваща работата върху една „окончателна теория“, която може в крайна сметка да даде отговор на няколко от най-трудните „невъзможни“ въпроси в днешната наука от рода на този дали е възможно пътуването във времето, какво има в центъра на една черна дупка или какво се е случило преди Големия взрив. Все още си мечтая за моята любовна история с невъзможното, която продължава вече цял живот, и се питам кога и дали някои от тези невъзможни неща биха могли да влязат в категорията на вещите за всекидневна употреба.
Благодарности
Съдържанието на тази книга обхваща много области и дисциплини подобно на работата на ред изтъкнати учени. Бих искал да благодаря на следните личности, които любезно ми отделиха част от времето си за дълги интервюта, консултации и интересни, стимулиращи разговори:
Леон Ледърман, Нобелов лауреат, Технологичния институт в Илинойс.
Мъри Гел-Ман, Нобелов лауреат, Института в Санта Фе и Кал Тек.
Покойния Хенри Кендал, Нобелов лауреат, МТИ (Масачузетския технологичен институт).
Стивън Уайнбърг, Нобелов лауреат, Тексаския университет в Остин.
Дейвид Грос, Нобелов лауреат, Института по теоретична физика „Кейвли“.
Франк Вилчек, Нобелов лауреат, МТИ.
Джоузеф Ротблат, Нобелов лауреат, болницата „Сейнт Бартоломю“.
Уолтър Джилбърт, Нобелов лауреат, Харвардския университет.
Джералд Едълман, Нобелов лауреат, Изследователския институт „Скрипс“.
Питър Дохърти, Нобелов лауреат, Изследователската болница „Сейнт Джуд’с Чилдрън“.
Джаред Даймънд, носител на наградата „Пулицър“, Университетския колеж в Лос Анджелис.