Изпита раздразнение, както когато биваше принудена да прибегне до скалпел, за да премахне някой упорит слой боя. Сключи пръсти на тила си и затвори очи. Когато ги отвори, пред нея отново се изпречи профилът на непознатия рицар, така съсредоточен в играта, смръщил сериозно вежди. Нямаше съмнение, бил е привлекателен мъж. Имаше благородно излъчване, аура на достойнство, умело изтъкната от художника с подбора на подходящи цветове. Освен това главата му се намираше точно на пресичането на линиите, познато на специалистите като „златно сечение“ съгласно закона за художествената композиция, спазван в класическата живопис от Витрувий насам, ползван като наръчник за определяне на пропорциите на фигурите в една картина.
Това откритие я учуди. Според правилата, ако Ван Хойс бе имал за цел при работата върху картината да постави в центъра на вниманието фигурата на Фердинанд, херцога на Остенбург — а предвид ранга му той определено заслужаваше тази чест — тъкмо неговото лице би трябвало да се намира на златното сечение, а не вляво от него. Същото важеше и за Беатрис Бургундска, чиято фигура бе дори изнесена на заден план, вдясно, до прозореца. Логично бе да се предположи, че най-важната личност в тази мистериозна шахматна партия не беше нито херцогът, нито херцогинята на Остенбург, a RUTGIER AR. PREUX, който би могъл да бъде Роже д’Арас. Само че по това време Роже д’Арас вече е бил мъртъв.
Почти без да откъсва очи от картината, поглеждайки постоянно през рамо назад към нея, сякаш се опасяваше, че някоя от фигурите може да се раздвижи в мига, когато не ги наблюдава, Хулия отиде до един от натъпканите с книги шкафове. „Дявол да го вземе Питер Ван Хойс — мърмореше тя под нос, — съставял си някакви ребуси, заради които пет века по-късно аз не мога да спя.“ Извади „История на изкуството“ от Ампаро Ибаньес, тома, посветен на фламандската живопис, и седна обратно на канапето с книгата в скута си. Ван Хойс, Питер. Роден в Брюж 1415 г., починал в Гент 1481 г.
… Макар че Ван Хойс не отхвърля изцяло бродериите, скъпоценностите и мраморите, така обичани от придворните художници, домашната атмосфера на картините му и слабостта му към показателните детайли го определят предимно като художник на средната класа. Макар и повлиян от Ян Ван Ейк15, и най-вече от собствения си учител Робер Кампен16 (Ван Хойс умело се възползва от техниката и на двамата големи майстори), неговият анализ на действителността е изпълнен с покой, светогледът му е уравновесен, типично фламандски. Но при все това Ван Хойс винаги се е чувствал привлечен от символизма и картините му преливат от възможности за паралелни тълкувания (например запечатаното стъклено шише и затворената врата символизират девствеността на Мария в картината му „Девата на параклиса“, играта на сенките върху интериора в „Семейството на Лукас Бремер“). Майсторството на Ван Хойс се изразява във финия рисунък, с който си служи при предаването на образи и предмети, и в подхода му към едни от най-сложните проблеми на живописта през онази епоха — като пластичната организация на пространството, плавния преход от осветлението на вътрешно пространство към ярката дневна светлина, предаването на начина, по който се менят сенките в зависимост от материала, върху който падат.
До наши дни са стигнали следните негови произведения: „Портрет на златаря Вилем Валхус“ (1448), музей „Метрополитън“, Ню Йорк; „Семейството на Лукас Бремер“ (1452), галерия „Уфици“, Флоренция; „Девата на параклиса“, (около 1455), музея „Прадо“, Мадрид; „Сарафин от Лувен“ (1457), частна колекция, Ню Йорк; „Портрет на търговеца Матео Концини и съпругата му“ (1458), частна колекция, Цюрих; „Олтар от църква в Антверпен“, (около 1461), Национална художествена галерия, Виена; „Рицарят и дяволът“ (1462) Рийксмузеум, Амстердам; „Шахматната партия“ (1471), частна колекция, Мадрид; „Пиета от Гент“ (приблизително 1478), катедралата „Сен Бавон“, Гент.
Към четири часа сутринта Хулия приключи с четенето. Устата й горчеше от много кафета и цигари. Най-сетне историята на художника, картината и на личностите, изобразени на нея, ставаше почти осезаема. Те вече не бяха образи, нарисувани върху дъбова плоскост, а човешки същества, заемали някога своето място във времето и пространството, в интервала между своето раждане и смърт. Питер ван Хойс, художник, и Фердинанд, херцог на Остенбург, както и неговата жена, Беатрис Бургундска. И Роже д’Арас. Защото Хулия бе открила доказателството, че рицарят на картината, шахматистът, който разучаваше позициите на фигурите така съсредоточено, сякаш животът му зависеше от това, бе наистина Роже д’Арас, роден през 1431 година, починал през 1469 в Остенбург. Беше абсолютно убедена в това, също както знаеше, че картината, рисувана две години след неговата смърт, крие тайнствената връзка между него, другите две фигури, и самия художник. Подробно описание на неговата смърт лежеше в скута й — фотокопирана страница от „Хрониките“ на Гишар д’Ено.
15
Ян Ван Ейк (1395 — 1441) — фламандски живописец, един от първите, разработили новата техника на рисуване с маслени бои. Творбите му, предимно на религиозни теми и портрети, съдържат скрита символика. — Б.пр.
16
Робер Кампен (1378 — 1444) — един от най-ранните и най-забележителни представители на фламандската школа в живописта. Творчеството му се характеризира с поетична интерпретация на ежедневието. Считан за предвестник на Ван Ейк и на целия Северен Ренесанс. — Б.пр.