— Първото нещо, което трябва да направя — казваше Сесар, — е да огледам добре картината. Мога да дойде утре вечер при теб, към седем и половина.
— Чудесно — каза тя, и допълни, поглеждайки го крадешком. — Възможно е при мен да бъде и Алваро.
Ако Сесар беше изненадан, не го показа с нищо. Само направи ужасяваща гримаса и изду устни.
— Колко очарователно. Не съм виждал тази свиня от доста време насам, така че ще бъда очарован от възможността да изпратя няколко отровни стрелички по негов адрес — разбира се, увити в деликатни фрази.
— Сесар, моля те!
— Не се безпокой, мила, ще се държа добре… съобразно обстоятелствата. Ръката ми може да ранява, но обещавам, че по твоя персийски килим няма да се пролее кръв… между другото, едно химическо чистене няма да му се отрази зле.
Тя го погледна нежно и постави ръка върху неговата.
— Обичам те, Сесар.
— Знам. То си е естествено. Почти всички ме обичат.
— Защо мразиш толкова Алваро?
Въпросът беше глупав и Сесар я погледна с мек укор.
— Защото те накара да страдаш — каза той сериозно. — С твое позволение, бих му изтръгнал очите и бих нахранил с тях кучетата по прашните улици на Тива — класицизъм в отмъщението. Ти можеш да играеш ролята на хор. Мога да си представя, че би изглеждала божествено, издигнала голи ръце към Олимп, където боговете хъркат, пияни като пънове.
— Ожени се за мен, Сесар. Незабавно.
Той взе ръката й и я целуна.
— Когато пораснеш, принцесо.
— Но аз съм пораснала!
— Нищо подобно. Още не. Но когато това стане, Ваше височество, ще се осмеля да ви кажа, че съм ви обичал. И че когато се събудиха, боговете не ми отнеха всичко — само кралството — той се позамисли и добави: — което, в крайна сметка, е дреболия.
Това беше много интимен разговор, пълен със спомени, със споделени намеци, стар като приятелството им. Поседяха мълчаливо, заслушани в тиктакането на старите часовници, които продължаваха да отмерват времето, очаквайки да дойде техният купувач.
— Нека обобщим — поде Сесар, — ако съм те разбрал правилно, става дума за разследване на убийство.
Хулия го погледна изненадано.
— Колко странно го каза!
— Защо? В общи линии, това е точното определение. Фактът, че убийството е било извършено през петнайсети век, не променя нищо.
— Така е. Но думата „убийство“ хвърля много зловеща светлина върху цялата история. — Тя му се усмихна малко тревожно. — Може би снощи съм била прекалено уморена, за да го осъзная, но досега виждах всичко като игра, като разчитане на йероглифно писмо… нещо лично. Въпрос на професионална гордост.
— А сега?
— Ами ти говориш за разследване на истинско убийство, като че ли това е най-естественото нещо на света, и внезапно започвам да разбирам… — Тя спря с полуотворена уста, като че се бе надвесила над ръба на пропаст. — Нали разбираш? На шести януари 1469 година някой е убил или поръчал да убият Роже д’Арас и личността на убиеца е закодирана в картината. — Тя се изправи на стола в прилив на възбуда. — Бихме могли да разрешим петстотингодишна загадка. Може би ще открием причината защо едно събитие в европейската история се е развило по един, а не по друг начин. Представи си каква цена би достигнала „Шахматната партия“ на търга, ако успеем!
— Милиони, скъпа — потвърди Сесар и въздъхна, отстъпвайки пред силата на аргументите й. — Много милиони. — Вече убеден, започна отново да прехвърля идеята. — С необходимото покритие в медиите „Клеймор’с“ могат да вдигнат три или четири пъти първоначалната цена. Тази твоя картина е златна мина.
— Трябва да се видим с Менчу. Веднага.
Сесар поклати упорито и нацупено глава.
— А, не. Само това не. Изключено. Няма да допусна да ме въвлечеш в далаверите на приятелката си. Предпочитам да стоя зад преградата, като асистентите на бикоборците.