— Не ми създавай проблеми. Имам нужда от теб.
— Но аз съм изцяло на твое разположение, скъпа. Само не ме принуждавай да си общувам с тази реставрирана Нефертити и постоянно променящият се екип от жигола около нея. Тази твоя приятелка винаги предизвиква мигрената ми… — Той посочи челото си — ето тук, виждаш ли?
— Сесар…
— Добре де, предавам се. Vae victis.20 Ще се видя с Менчу.
Хулия залепи една звучна целувка на добре избръснатата му буза, долавяйки приятния аромат на мирта. Сесар поръчваше копринените си шалове от Рим, а парфюмите — от Париж.
— Обичам те, Сесар. Много.
— Не се подмазвай. Възмутително е да ме въртиш така на пръста си. На моите години!
Менчу също купуваше парфюмите си от Париж, но за разлика от тези на Сесар те не бяха особено дискретни. Тя пристигна забързана, без Макс, обвита в облак „Румба“ на Баленсиага. Парфюмът я предшестваше като войскови авангард, когато тя влезе във фоайето на хотел „Палас“.
— Имам новини — заяви тя, потупа механично носа си с пръст и подсмръкна един-два пъти, докато сядаше. Очевидно току-що бе минала през дамската тоалетна — по горната й устна бяха полепнали няколко бели прашинки. Хулия си каза, че това обяснява възторжената й поява. — Дон Мануел ще ни очаква у дома си, за да обсъдим нашия въпрос — каза Менчу.
— Дон Мануел?
— Собственикът на картината. Не ставай тъпа. Не помниш ли, разказвах ти за моя очарователен дядко.
Поръчаха си леки коктейли и Хулия се зае да обяснява на приятелката си резултатите от проучванията си. Очите на Менчу се ококориха, докато пресмяташе наум проценти.
— Това наистина променя нещата. — Тя започна трескаво да очертава цифри върху ленената покривка, драскайки с кървавочервения си нокът. — Моите пет процента са прекалено ниска комисиона. Смятам да предложа нова сделка на хората от „Клеймор’с“ — от петнайсетте процента комисиона върху окончателната цена на картината на търга, те вземат седем и половина процента, а аз — останалите седем и половина.
— Никога няма да приемат. Това е много под обичайната им печалба.
Менчу се разсмя на висок глас и заяви, че ако искат, могат да откажат. „Сотби’с“ и „Кристи’с“ само това чакат — ще вият от възторг, ако успеят да им отмъкнат Ван Хойс. Няма да имат друг изход.
— А собственикът? Твоето симпатично старче също има думата. Ами ако реши лично да преговаря с „Клеймор’с“? Или с някой друг?
Менчу я изгледа хитро.
— Няма да реши. Подписал е документ. — Тя посочи късата си пола, която разкриваше щедро голяма част от облечените й в черни чорапи бедра. — Освен това, както виждаш, съм в пълно бойно снаряжение. Ако моят дон Мануел откаже да играе по свирката ми, по-добре да постъпя в манастир. — Тя отново кръстоса и прекръстоса крака, сякаш да изпита ефекта върху мъжката част от клиентелата в бара. Задоволена от резултата, се зае отново с коктейла си и добави: — Що се отнася до теб…
— Искам един и половина процента от твоите седем и половина.
Менчу изписка като убодена и заяви възмутено, че това са ужасно много пари, три или четири пъти повече от предварително уговорения хонорар, който Хулия трябваше да вземе за реставрацията. Хулия я остави да се възмущава, докато ровеше из чантата си за цигари, после си запали една.
— Ти май не разбираш — поде тя, издишвайки дима. — Хонорарът за моята работа се взема директно от твоя дон Мануел — от цената, за която ще бъде продадена на търг картината. Другите проценти се начисляват върху печалбата. Ако картината се продаде за сто милиона песети, „Клеймор’с“ ще вземат седем милиона и половина, ти ще вземеш шест, а аз — един милион и половина.
— Кой би си го помислил? — Менчу поклати невярващо глава. — А пък винаги съм те имала за толкова мило момиче, с твоите четки и боички. Толкова безобидно!
— Това е положението. Господ е казал да се отнасяме добре с ближните си, но никъде не пише, че трябва да се оставяме да ни обират.
— Шокираш ме, наистина. Държала съм змия в пазвата си — като Аида — или май беше Клеопатра? През ум не ми е минавало, че разбираш нещо от проценти!
— Постави се на мое място. В края на краищата аз открих надписа. — Тя размаха пръст под носа на приятелката си. — С тези две нежни ръце.
— Възползваш се от чувствителното ми сърце, змия такава.
— Я стига. Сърцето ти е чувствително като стар ботуш.