— Така изглежда — отвърна Хулия.
Белмонте посочи грамофона в ъгъла.
— Той не е единствен — заяви старият човек. — Произведения на изкуството, съдържащи игри и скрити ключове, били често срещани навремето. Вземете например Бах. Десетте канона, съставящи фугата „Музикална жертва“ са най-съвършената му композиция, а при това нито един от тях не е написан от начало до край. Направил го е нарочно, като поредица гатанки, които поставял на Фридрих Втори. Това бил обичаен за времето си музикален похват. Свежда се до написването на темата, съпроводена с малко или повече загадъчни инструкции — композиторът оставял канона, основаващ се на тази тема, да бъде разкрит от друг музикант или интерпретатор; от друг изпълнител; всъщност било нещо като игра.
— Колко интересно! — заяви Менчу.
— Нямате представа колко интересно е всъщност. Като повечето творци, Бах обичал да си прави шеги. Непрекъснато измислял начини да заблуждава слушателите си. За триковете си използвал ноти и букви, изобретателни вариации, невероятно странни фуги. Например в една от композициите си за шест гласа е вмъкнал името си, разпределено в две от високите партии. Такива неща не са се правели само в музиката. Луис Карол, като математик и любител на шахмата, обичал да вмъква акростихове в стихотворенията си. Съществуват много начини да се укриват тайни в музиката, поезията и живописта.
— Несъмнено — каза Хулия. — В изкуството непрестанно се появяват символи и скрити ключове. Дори в съвременното изкуство. Проблемът е там, че невинаги намираме шифъра към загадките — особено към по-старите. — Тя на свой ред се загледа замислено в празното място на стената. — Но в случая с „Шахматната партия“ поне имаме откъде да тръгнем. Можем да направим опит да разрешим загадката.
Белмонте се облегна в инвалидния стол. Присмехулният му поглед потърси Хулия.
— Е, дръжте ме в течение — каза той. — Уверявам ви, че нищо не би могло да ми достави по-голямо удоволствие.
Тъкмо се сбогуваха в коридора, когато пристигнаха племенницата на Белмонте и съпругът й. Лола беше болезнено слаба, отдавна минала трийсетте, с червеникава коса и малки, хищни очи. Дясната ръка, все още в ръкава на коженото палто, беше здраво вкопчена в лявата ръка на мъжа й. Той беше мургав и строен, малко по-млад от нея, преждевременно оплешивял, но с ефектен тен. Дори да не беше чула забележката на стария човек, Хулия веднага би го причислила към хората, които си поставят за цел да вършат колкото е възможно по-малко, за да осигуряват прехраната си. Лицето му, с леко подпухнали очи, признак на нездравословен начин на живот, имаше нацупено, цинично изражение, което се подчертаваше още повече от голямата, хищническа уста. Носеше тъмносин блейзър с позлатени копчета и риза с отворена яка, без вратовръзка. Имаше недвусмисления вид на човек, който разпределя немалкото си свободно време между пиене на аперитиви в скъпи барове и обикаляне на нощните клубове. Вероятно рулетката и картите също не му бяха непознати.
— Моята племенница, Лола и съпругът й, Алфонсо — каза Белмонте и те си размениха обичайните учтивости. Племенницата не прояви особен ентусиазъм, за разлика от Алфонсо, който задържа ръката на Хулия доста по-дълго от необходимото, оглеждайки я с око на познавач. Сетне се обърна към Менчу и я поздрави като стара позната. — Дойдоха във връзка с картината — поясни Белмонте.
Алфонсо цъкна с език.
— Разбира се, картината. Твоята прословута картина.
Белмонте се зае да им обясни промяната в положението. Алфонсо стоеше с ръце в джобовете, усмихваше се и не преставаше да гледа Хулия.
— Ако това ще рече, че цената на картината се увеличава — каза той, — новините явно са отлични. Идвайте колкото е възможно по-често, ако имате обичая да носите такива новини. Обичаме изненадите.
Племенницата очевидно не споделяше задоволството на мъжа си.
— Това трябва да се обсъди — каза тя гневно. — Имаме ли гаранция, че няма да съсипят картината?
— Да, това би било непростимо — започна веднага да приглася Алфонсо. — Но пък не мога да си представя, че тази млада дама би направила такова нещо.
Лола му хвърли нетърпелив поглед.
— Ти не се бъркай. Това е моя работа.
— Ето, тук грешиш, любов моя. — Алфонсо се захили по-широко. — Ние споделяме всичко.