Елизабет Хейнс
Флирт с мрака
На Уенди Джордж и Джаки Мосчики — силни и вдъхновяващи жени
Кралският съд в Ланкастър
Кралицата1 срещу Брайтман
Сряда, 11 май 2005 г.
Сутрешно заседание
Води го Негова Чест съдия Джъстис Нолан
Господин Маклийн: Моля, кажете пълното си име.
Господин Брайтман: Лий Антъни Брайтман.
Господин Маклийн: Благодаря. И така, господин Брайтман, имали сте връзка с госпожица Бейли, така ли е?
Господин Брайтман: Да.
Господин Маклийн: Колко продължи?
Господин Брайтман: Срещнахме се в края на октомври 2003 година. Виждахме се до средата на юни миналата година.
Господин Маклийн: При какви обстоятелства се срещнахте?
Господин Брайтман: На работа. Бях ангажиран в една операция и се срещнахме по онова време.
Господин Маклийн: И започнахте връзка?
Господин Брайтман: Да.
Господин Маклийн: Заявявате, че връзката е прекратена през юни. Това по взаимно съгласие ли стана?
Господин Брайтман: Нещата не вървяха от известно време. Катрин силно ревнуваше, когато бях далеч от нея по работа. Беше убедена, че поддържам друга връзка.
Господин Маклийн: Това отговаряше ли на истината?
Господин Брайтман: Не. Работата ме принуждавала отсъствам от вкъщи дни наред, а естеството й е такова, че не мога да го споделям с никого. Дори на приятелката си нямам право да казвам къде съм и кога ще се върна.
Господин Маклийн: Отсъствието ви от дома пораждаше ли спорове между вас и госпожица Бейли?
Господин Брайтман: Да. Тя проверяваше мобилния ми телефон за съобщения от други жени, настояваше да й кажа къде съм бил, с кого съм се виждал. Когато се връщах от работа, исках само да забравя какво съм правил и да се отпусна малко. Започнах да изпитвам усещането, че това никога не се случва.
Господин Маклийн: И затова прекъснахте връзката?
Господин Брайтман: Не. Понякога се карахме, но я обичах. Знаех, че има известни емоционални проблеми. Когато ме нападаше, постоянно си повтарях, че не е по нейна вина.
Господин Маклийн: Какво имате предвид под „емоционални проблеми“?
Господин Брайтман: Беше ми казала, че преди се чувствала напрегната. Колкото повече време прекарвахме заедно, толкова повече си проличаваше. Излизаше да пие с приятели или пиеше вкъщи и когато се прибирах, ми се нахвърляше и ме нападаше.
Господин Маклийн: По отношение на емоционалните проблеми бих искал да уточня нещо. По време на връзката ви имахте ли чувството, че госпожица Бейли би се наранила сама при емоционален стрес?
Господин Брайтман: Не. Но приятелите й бяха споделяли с мен, че е правила опит да се нарани в миналото.
Господин Луис: Възражение, Ваша Чест. Не разпитват свидетеля за мнението на приятелите на госпожица Бейли.
Господин Нолан: Господин Брайтман, моля придържайте се към зададения ви въпрос. Благодаря.
Господин Маклийн: Господин Брайтман, споменахте, че госпожица Бейли „ви се е нахвърляла“. Бихте ли уточнили какво означава това?
Господин Брайтман: Крещеше ми, буташе ме, шамаросваше ме, риташе ме. Такива неща.
Господин Маклийн: Проявявала е агресия към вас?
Господин Брайтман: Да. Да, така беше. Правеше го.
Господин Маклийн: Колко често по ваше мнение?
Господин Брайтман: Не знам. Не съм броил.
Господин Маклийн: А вие как постъпвахте в случаите, когато „ви е нападала“?
Господин Брайтман: Отдръпвах се. С достатъчно такива неща се сблъсквам по време на работа. Нямах желание да ми се случва и вкъщи.
Господин Маклийн: А вие проявявахте ли насилие спрямо нея?
Господин Брайтман: Само последният път. Заключи ме в къщата и скри ключа. Беше силно разгневена. Аз се занимавах с особено тежък случай и нещо в мен се прекърши. Ударих я. За пръв път посягах на жена.
Господин Маклийн: И това стана… За коя дата точно говорите?
Господин Брайтман: Беше юни, тринайсети, мисля…
Господин Маклийн: Бихте ли ни разказали как протече този ден?
Господин Брайтман: Предишната вечер останах в дома на Катрин. Бях дежурен през уикенда и излязох, преди Катрин да се събуди. Когато се върнах вечерта, тя беше вкъщи и беше пила. Обвини ме, че съм прекарал деня с друга жена. Не спираше да го повтаря. Издържах известно време, но след два часа ми писна. Дойде ми до гуша. Исках да си тръгна, но тя беше заключила входната врата. Викаше и крещеше. Проклинаше ме, шамаросваше ме, драскаше лицето ми. Бутнах я колкото да я отдалеча. Тя отново ми се нахвърли и тогава я ударих.
1
В английското правораздаване изразът е равнозначен на „Народът/държавата срещу…“. — Б.ред.