Прекратих разговора и си приготвих чая; добавих достатъчно мляко, за да добие подходящия цвят.
Цял час разсъждавах и накрая стигнах до решение.
Включих компютъра, който бях донесла вкъщи, извадих списъка с кандидатите за работата в склада и потърсих името Майк Нюъл. Беше посочил адрес в Хърн Хил и телефонен номер.
Поколебах се за миг и се запитах дали да не изчакам Стюарт. Не възнамерявах да разговарям с господин Нюъл, исках само да чуя гласа му. Чуя ли същия глас, ще го разпозная, със сигурност щях да го разпозная. И естествено, ако той е в Ланкастър, няма как да отговори от Хърн Хил.
Когато чух гласа, се шокирах; само след секунда си дадох сметка, че всъщност съм очаквала подобно нещо.
— Ало?
Добре познат ми женски глас. Една дума, но ми каза всичко необходимо.
Замълчах, докато мислех трескаво, но достатъчно дълго, та жената да каже:
— Ало? Ало, кой е?
— Какво правиш? — попитах аз, най-сетне намерила гласа си.
Беше неин ред да се озадачи. Въпреки това продължи с хладен тон:
— Какво значи: „Какво правиш“?
Питах се дали тонът ми е достатъчно самоуверен, както исках.
— Когато говориш с него — знам, че сега не е при теб — му предай, че вече не се страхувам.
Поставих слушалката на място. Отново бях предадена.
Сряда, 9 април 2008 г.
Напоследък ми беше приятно да се будя адски рано. Обичах да отворя очи и да видя зората, да чуя чуруликането на птичките.
Стюарт спеше в леглото, в апартамента си, до мен.
Изглеждаше прекрасно: лицето му — спокойно, а красивите му очи — затворени. Запитах се как ли ще реагира, ако го събудя, за да видя как отваря очи и ме поглежда. Ръката му беше върху празното място на леглото, където лежах само допреди минути. Силната му ръка, с вещите пръсти, които вече знаеха как да ме възбуждат прелестно.
Снощи влезе в апартамента и се изненада, че вече съм там. Хвана ме за ръка и ме отведе в спалнята, преди да успея да кажа каквото и да било. Свали ми дрехите, а при всеки мой опит да заговоря, затваряше устата ми с целувка. Най-накрая осъзнах колко го желая.
После лежахме спокойно върху разхвърляните чаршафи, а бризът от отворените прозорци във всекидневната ни обгръщаше леко и кожата ни настръхваше.
— Какво става с теб днес? — попита той простичко.
Зачудих се откъде се е досетил.
Отначало не му отговорих и се питах как точно да му съобщя, за да ми повярва.
— Нали помниш, че ти разказах за Силвия? — подхванах аз.
— Онази, която видя в автобуса ли? Помня.
Станах и облякох ризата му, захвърлена на пода в спалнята. Миришеше на него, на одеколона му за след бръснене, на потта му. От хладилника в кухнята извадих бутилка бяло вино. Като се върнах в спалнята, спуснах щорите, защото започваше да става хладно.
Стюарт седеше в леглото, очите му бяха уморени. При вида на бутилката се усмихна.
— Беше пълна въздържателка, когато те срещнах.
— Знам.
Редувахме се да отпиваме от бутилката; виното беше леденостудено.
Беше работил дълги часове и единственото му желание бе да поспи, ала ме изчака с безкрайно търпение да намеря подходящите думи.
— Дала е показания в полицията. Според нея съм била полудяла. Била съм направо обсебена от Лий, затова съм го подозирала, че има друга връзка. Разправяла също как съм викала и крещяла, ако се върне късно от работа. В показанията си твърди, че сама съм се нарязала по тялото с бръснарско ножче.
Гледаше ме и чакаше.
— Никога не съм се самонаранявала. Да, ненавиждах се, когато всичко това се случи, но не съм се самонаранявала. Нито преди, нито после. Нямаше да се отърва от чувството, че съм се провалила, че съм се предала.
— Не разбирам. Тя защо би направила подобно нещо?
Отпи от бутилката и ми я подаде.
Усетих как страните ми се затоплят от разпространяващия се из кръвта ми алкохол.
— Мисля, че той спи с нея — отговорих.
Стюарт взе бутилката от ръката ми и внимателно я постави върху нощното шкафче.
— Ти така и не ми каза как си се чувствала по време на процеса — напомни той.
— В много отношения беше дори по-лошо от самото насилие.
— Така и предполагам.
— Не присъствах на целия процес. На третия ден не отидох. Веднага след това ме освидетелстваха. Но както ме осведомиха по-късно: провели вътрешно разследване и решили да го обвинят за нанесени телесни повреди. И в опит да заблуди правосъдието, защото установили, че при първия разпит е излъгал.