— Особено вечер — поясних аз натъртено.
— Добре, особено вечер. Обещавам всяка вечер да проверявам дали е дръпнато.
Звучеше, все едно се заклева искрено, и го изрече, без да се усмихне.
Усетих, че съм на път да въздъхна облекчено.
— Благодаря — промълвих.
Току-що си бях допила чая и се надигнах да се прибера апартамента си, осъзнала къде се намирам.
— Заповядай — рече Стюарт.
Надянал найлоново пликче на ръката си, той го пълнеше с пакетчета чай от кутията; завъртя го и го завърза на върха.
— Благодаря — повторих аз и взех торбичката. — Утре ще купя. — Направих пауза, а после изненадах самата себе си, като продължих: — Ако някога свършиш нещо… просто почукай.
— Непременно — ухили се той.
Остави ме да направя няколко крачки към вратата, без да ме последва. Озовах се отвън.
— Ще се видим скоро — подхвърли той, докато слизах надолу по стълбите.
Надявам се, обади се тънко гласче в мен.
И се случи нещо изключително любопитно. Върнах се в апартамента, седнах пред телевизора и час и половина гледах някакъв филм, преди да се сетя, че не съм проверила жилището.
Това недоглеждане ми отне остатъка от следобеда и няколко часа вечерта.
Неделя, 16 ноември 2003 г.
До единайсет и половина вече бях влюбена. Добре де, вероятно е било похот. И е възможно мислите ми да са били леко объркани от изключително скъпото червено вино и чашата бренди след това.
С Лий се срещнахме в центъра на града в осем и когато пристигна, той ни най-малко не приличаше на портиер, макар отново да беше в костюм. Този му стоеше идеално; сакото беше леко опънато при бицепсите, а под него носеше тъмна риза. Късата му руса коса все още беше леко влажна. Целуна ме по бузата и ми предложи ръка.
Докато чакахме да ни сервират, говорихме за съдбата. Взе ръката ми и прокара палец по нея — нежно — обяснявайки как за малко никога да не се срещнем. Уикендът преди Хелоуин бил последният му работен ден в „Ривър“. Съгласил се да поеме допълнителните смени само за да помогне на собственика, негов добър приятел.
— Можеше никога да не се срещнем — отбеляза той.
— Да, но стана — отвърнах аз. — И ето ни сега тук.
Вдигнах чашата с вино и отпих тост за бъдещето и онова, което ни предстои.
Доста по-късно напуснахме ресторанта и излязохме на студа вън. Докато стигнем на стоянката за таксита на Пени Стрийт, задуха силен вятър. Лий си свали сакото и го метна на раменете ми. Миришеше на топло, леко на него и на неговия одеколон. Пъхнах ръце в ръкавите и усетих допира на копринената подплата до голите си ръце; чувствах се уютно и в безопасност до него. Независимо от това зъбите ми тракаха.
— Ела насам. Трепериш — отбеляза той.
Привлече ме към себе си и разтърка нежно гърба и раменете ми. Главата ми, натежала от виното и прекалено многото вечери с късно лягане, се отпусна на рамото му. Можех да остана така сгушена в него завинаги.
— Толкова ми е приятно така.
— Радвам се — отвърна той. След кратка пауза добави: — Длъжен съм да отбележа, че изглеждаш изключително сексапилна в малката черна рокля и сакото ми.
Вдигнах лице към него и той ме целуна нежно; устните му едва докоснаха моите. С ръце обрамчи лицето ми, а кичури от кестенявата ми коса се промъкнаха между пръстите му. Опитах се да разчета изражението му, но беше тъмно, а лицето му — в сянка.
Точно тогава пристигна такси и той ми отвори вратата.
— Куинс Роуд, ако обичате — дадох указания на шофьора.
Той затвори вратата и аз отворих прозореца.
— Няма ли да дойдеш?
Усмихна се и поклати глава.
— Трябва да се наспиш. Утре си на работа. Скоро ще се видим.
Нямах представа дали съм напълно влюбена в него, или леко разочарована. Едва когато се прибрах вкъщи, си дадох сметка, че още съм облечена със сакото му.
Сряда, 21 ноември 2007 г.
След съботата имах чувството, че непрекъснато виждам Стюарт. В понеделник сутринта тръгнах на работа. Той — също. Видимо отчаяно се нуждаеше от бръснене и още няколко часа сън.
— Добро утро, Кати — поздрави той.
— Здрасти — поздравих и аз. — На работа ли отиваш?
— Да. Сякаш току-що се прибрах, но очевидно съм спал оттогава досега.
Наблюдавах го как ми махна за сбогом и затвори вратата след себе си. Дръпна я силно и я провери със здраво разклащане. Останах до нея известно време, та той да завие зад ъгъла, и едва тогава и аз я проверих. Беше затворена; определено беше затворена. Отново я проверих.