— Как прекара Великден? Мислех за теб…
Лий грабна телефона от ръката ми и го метна към стената. Той се разби и падна на няколко парчета върху облицования с плочки под.
— Казах ти да не отговаряш! Не ме ли чу?
Сега вече ми крещеше и се перчеше, за да ме сплаши.
— Постъпи глупаво. Ами ако реши да дойде да провери как съм?
Явно прекалих. Зашлеви ме през лицето с опакото на ръката си. Залитнах към тезгяха на бар плота. Усетих в устата си кръв. Трябваше да съм изплашена, да съм ужасена. Вместо това дадох да се разбере, че ми е писнало този мъж да контролира живота ми през всичките тези години.
— Кой беше?
— Сам — отвърнах аз. — Мисля, че ме чу. Разбира се, след като счупи телефона, няма как да провериш дали ти казвам истината, нали?
Той се изхили.
— Сам е в Ланкастър. Едва ли ще намине да види как си.
— Друга Сам.
Възползвах се от учудването му, за да стисна бутилката за гърлото и да я хвърля с все сили към него. Яростният ми писък, съпровождащ движението, навярно го оглуши. Целех се в главата му, но го ударих по рамото, и то не достатъчно силно, за да го нараня, но поне загуби равновесие.
Без да губя и миг, хукнах към банята, затворих вратата и заключих след себе си.
— Махай се! — крещях аз. — Махай се и ме остави на мира!
Сякаш би ме послушал. Секунди след това започна тропането. Последва пауза и трясък, когато удари вратата с рамо. Тя подскочи на пантите, но издържа. Нямаше обаче да устои дълго.
Когато вратата се отвори, бях готова да го посрещна. Разполагах с едно-единствено оръжие — дезодоранта, което впръсках в лицето му. Той отстъпи от вратата, покрил лице с ръце; кашляше и ругаеше.
— Кучка такава. Проклета долна кучка си, Катрин.
И аз не му останах длъжна.
— А ти, копеле, какво направи на Стюарт. Гадна отрепка!
Блъснах го и хукнах към кухнята, за да взема нож. Не си усещах пръстите, но трескаво отварях чекмеджета. Най-накрая намерих белачка за картофи. Стиснах я здраво и се обърнах да го пресрещна.
Него го нямаше. Не се чуваше нищо, освен лудото биене на сърцето ми и тежките капки дъжд, които започваха да се сипят по балкона отвън. Минаха няколко минути.
— Излез! — изкрещях аз. — Къде си, копеле? Вече въобще не ме е страх от теб, скапаняко. Излез, шибан страхливец!
Ръцете ми трепереха, но здраво стисках белачката.
Ако се беше изправил пред мен, определено щях да го наръгам, щях да нанасям удари по врата, по лицето му, навсякъде. Но него го нямаше.
Може би беше излязъл през входната врата. Погледнах към кухнята и видях нещо друго: електронната запалка за газовата печка. Пъхнах белачката в джоба и взех запалката.
— Покажи се! — изкрещях отново. — Какво чакаш?!
Входната врата стоеше леко открехната. Хукнах натам.
Той ме причакваше зад дивана. Изправи се внезапно и ме препъна. Докато се стоварвах на пода, изпуснах флакона с дезодоранта и запалката.
Разсмя се като маниак; по лицето му се стичаха сълзи от дезодоранта.
— Не се страхуваш, така ли? Това ли каза?
Седеше върху гърдите ми. Юмруците ми се сипеха по него с всичка сила, но явно никак не го притесняваха.
— Стани от мен, лайно такова — просъсках аз. — Веднага изчезвай!
Хвана здраво едната ми ръка и посегна да направи същото и с другата. Успееше ли, с мен бе свършено.
— Къде е Силвия? — извиках аз. — Какво направи с нея?
Изсмя се, сякаш казвах нещо забавно.
— Силвия, а? Е, да кажем, че няма да подаде жалба срещу мен.
По стената пробягнаха светлини от фарове. За миг видях уплаха в очите му. Този път и аз се изплаших. Сега вече видях, че ще ме убие, и то без да губи време.
Вместо да насоча свободната си ръка към лицето му, бръкнах в джоба и напипах белачката за картофи. С все сили я забих в ребрата му. Той извика и се отдръпна от мен.
Дръжката на белачката стърчеше от гърдите му.
Запълзях назад и опипом затърсих флакона и запалката. Точно ги намерих и Лий ме хвана за глезените. Започнах да ритам неистово. Явно засегнах чувствителна част с все още обутите си с гуменките крака, защото той извика и ме пусна.
В същия момент пак пръснах с дезодоранта и щракнах електронната запалка. Пламъкът го обгърна. Лий падна назад и започна да размахва ръце и крака. Запищя с всички сили.
Ръцете ми също горяха, но успях някак да пусна флакона. Докато той се въргаляше напред-назад и се гърчеше като обсебен от демони, се чудех дали да предприема нещо. Пламъците замряха. Лий лежеше с почерняло лице и изгорена риза.