Госпожа Скот: Как бихте описали взаимоотношенията си по онова време? Двамата бяхте ли щастливи? Не бързайте да отговаряте.
Съдия Маккен: Искате ли да седнете, госпожице Бартлет?
Госпожица Бартлет: Благодаря. Съжалявам. Лий беше по-различен, когато излезе от затвора. Понякога беше трудно да си в негово присъствие.
Госпожа Скот: Това какво значи точно?
Госпожица Бартлет: Беше на настроения. Те се редуваха…
Госпожа Скот: Проявявал ли е физическо насилие спрямо вас?
Съдия Маккен: Госпожице Бартлет, искате ли чаша вода?
Госпожица Бартлет: Не, не. Извинете. Понякога говореше неприятни неща и аз се плашех от него. Но се държа физически грубо с мен само последния път.
Госпожа Скот: Благодаря ви. Разбирам, че това ви разстройва. След като го освободиха от затвора, господин Брайтман споменавал ли е Катрин Бейли пред вас?
Госпожица Бартлет: Не. Видях Катрин през януари миналата година. Бях в автобуса, а тя — на улицата. Когато се срещнахме с Лий, му казах, че съм я видяла.
Госпожа Скот: Той как реагира?
Госпожица Бартлет: Първоначално не коментира. Но вероятно я беше търсил. Видях обява за работа във вестника и забелязах името на Катрин като човека за контакти. Катрин работеше в „Човешки ресурси“ и предположих, че е тя. Когато показах обявата на Лий, той заяви, че ще кандидатства за поста заради забавата. Настоя да напише моя адрес на формуляра.
Госпожа Скот: Вие как се почувствахте от това?
Госпожица Бартлет: Не се зарадвах, че иска отново да влезе в контакт с нея. Дори се скарахме.
Госпожа Скот: Преди малко казахте, че господин Брайтман е проявил насилие спрямо вас само последния път. Бихте ли описали пред съда при какви обстоятелства се случи това?
Госпожица Бартлет: (Не се чува.)
Съдия Маккен: Госпожице Бартлет, бихте ли повторили по-високо, моля?
Госпожа Скот: Готова ли сте да продължите?
Госпожица Бартлет: Да. Благодаря.
Госпожа Скот: Питам за последния път преди арестуването му, когато сте видели господин Брайтман.
Госпожица Бартлет: Погледнах в сака му. Носеше сак, когато идваше. Обикновено го вземаше, когато си тръгваше, но този път го остави и аз погледнах вътре.
Госпожа Скот: И какво намерихте?
Госпожица Бартлет: Предимно дрехи, чифт обувки… Обичайните вещи за пътуване през уикенда. Но на дъното намерих… други неща. Снимка на Катрин. Порнографска снимка. И оборудване, електронни механизми. Не знаех какви са. Имаше и нож.
Госпожа Скот: Разбирам. За да сме наясно — на коя дата се случи това?
Госпожица Бартлет: Вторник, шести май, миналата година.
Госпожа Скот: Когато отново видяхте господин Брайтман, казахте ли му какво сте видели?
Госпожица Бартлет: Да. На следващата сутрин. Той ме удари по главата. За няколко минути загубих съзнание, а когато се съвзех, той ме… Той ме…
Госпожа Скот: Не бързайте.
Госпожица Бартлет: Извинете. Беше отгоре ми. Изнасилваше ме.
Госпожа Скот: Изнасилваше ви?
Госпожица Бартлет: Да.
Госпожа Скот: Какво стана после?
Госпожица Бартлет: Тръгна си. Взе си сака и си тръгна.
Госпожа Скот: Обадихте ли се в полицията?
Госпожица Бартлет: Не. Бях прекалено изплашена. Не знаех къде е отишъл. Страхувах се да не се върне всеки момент.
Госпожа Скот: А какво направихте?
Госпожица Бартлет: Взех си вана. Облякох чисти дрехи. Отидох до обществен телефон и се обадих на Катрин в службата. Предложих й да се срещнем.
Госпожа Скот: Двете сте се срещнали на Оксфорд Стрийт, нали?
Госпожица Бартлет: Да. Исках да е на обществено място, в случай че ме следи.
Госпожа Скот: Възнамерявахте ли да кажете на Катрин какво се е случило с вас?
Госпожица Бартлет: Да. Исках да я предупредя.
Госпожа Скот: Да я предупредите?
Госпожица Бартлет: Допусках, че ще я преследва, че отново се кани да я нападне.
Госпожа Скот: Когато се видяхте с Катрин, обяснихте ли й това?