Выбрать главу

Госпожица Бартлет: (Не се чува.)

Госпожа Скот: Силвия, бихте ли повторили за съда?

Госпожица Бартлет: Не, не успях. Не можах да й кажа. Точно когато Катрин пристигна, Лий ми звънна. Звучеше нормално по телефона, но знаех, че ни наблюдава. Попита защо съм облечена така.

Госпожа Скот: Бихте ли обяснили какво е имал предвид с това?

Госпожица Бартлет: Обикновено нося дрехи с ярки цветове. Тогава бях облечена в черна пола и бяла блузка. Смятах, че ще му е по-трудно да ме различи, ако ме следи.

Госпожа Скот: Но той коментира облеклото ви?

Госпожица Бартлет: Да. И попита с кого съм. Казах, че не познава човека. Той ме обвини в лъжа — двамата сме го познавали много добре. Явно ни наблюдаваше.

Госпожа Скот: Вие какво направихте?

Госпожица Бартлет: Тръгнах си. Прецених, че ако оставя Катрин, тя ще бъде в безопасност, защото той ще проследи мен, а не нея.

Госпожа Скот: И така ли стана в действителност?

Госпожица Бартлет: Да.

Госпожа Скот: Къде отидохте?

Госпожица Бартлет: Известно време се разхождах. Исках да загуби дирите ми. Влязох в галерия, обиколих няколко магазина. Прибрах се късно, по тъмно. Чакаше ме на стъпалата. Ужасих се, когато го видях. Държеше се… изключително спокойно. После каза, че иска да ми покаже нещо, и ме отведе в апартамента в сутерена.

Госпожа Скот: Бихте ли обяснили на съда къде е това? Това не е вашият апартамент, така ли?

Госпожица Бартлет: Не. Апартаментът в сутерена на сградата е необитаем. Мисля, че го ремонтираха. В него нямаше мебели. Май и електричеството беше изключено.

Госпожа Скот: Какво стана, когато ви отведе там?

Госпожица Бартлет: Извинете, аз…

Съдия Маккен: Госпожице Бартлет, трябва ли ви време, за да се съвземете?

Госпожа Скот: Имам само още няколко въпроса, ако свидетелката е в състояние да отговори.

Госпожица Бартлет: Да, мога. Добре съм. Извинете.

Госпожа Скот: Ще ни кажете ли какво стана, когато влязохте в апартамента?

Госпожица Бартлет: Той ме удари и започна да ме рита. Крещеше ми. Повтаряше колко съм глупава. Заяви, че не заслужавам да живея.

Госпожа Скот: Колко време продължи тази атака?

Госпожица Бартлет: Не съм сигурна. Стори ми се страшно дълго. Завлече ме в банята. Там има тоалетна чиния, мивка и кранове за душ, но нищо друго. Няма и прозорец. Помещението е малко. Заключи ме вътре.

Госпожа Скот: И тогава го видяхте за последен път?

Госпожица Бартлет: Не. След малко се върна. Беше с ръкавици. Мислех, че ще ме убие.

Госпожа Скот: Нападна ли ви отново?

Госпожица Бартлет: Не. Закани се да намери Катрин. Искал да изясни нещата.

Госпожа Скот: Какво мислите, че имаше предвид?

Господин Никълсън: Ваша Чест, от свидетелката се иска да изрази мнение.

Госпожа Скот: Ваша Чест, става въпрос за ситуация, в която свидетелката може да интерпретира значението на думите, казани от обвиняемия.

Съдия Маккен: Разбирам какво целите, но предпочитам госпожица Бартлет да се придържа към описание на случилото се. Моля, продължавайте.

Госпожа Скот: Господин Брайтман влезе в помещението и обяви, че ще намери Катрин. Какво се случи после?

Госпожица Бартлет: Тръгна си. Заключи вратата след себе си и тръгна. Остави ме там. Опитах се да изляза. Тропах по вратата, но никой не ме чу. Не можех да се измъкна.

Госпожа Скот: Прекарали сте там четири дни, така ли?

Госпожица Бартлет: Да.

Госпожа Скот: Разполагали сте с вода, но не и с храна?

Госпожица Бартлет: Нямах храна.

Госпожа Скот: Благодаря. Ваша Чест, нямам повече въпроси.

Съдия Маккен: Благодаря, госпожо Скот. Дами и господа, обявявам почивка. Ще продължим в три часа.

РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ ОТ АДВОКАТА НА ОБВИНЯЕМИЯ

Господин Никълсън: Госпожице Бартлет, как се запознахте с господин Брайтман?

Госпожица Бартлет: Катрин ни запозна.

Господин Никълсън: Когато започнахте връзката си, той беше ли романтично обвързан с госпожица Бейли?