Госпожица Бартлет: Да, но ми каза…
Господин Никълсън: Благодаря. Значи сте били наясно, че е продължавал връзката си с госпожица Бейли, докато се е виждал с вас?
Госпожица Бартлет: Да, но…
Господин Никълсън: Бихте ли казали, че сте честен човек, госпожице Бартлет?
Госпожица Бартлет: Да, разбира се.
Господин Никълсън: През 2005 година дадохте ли пред полицията показания, засягащи приятелските ви връзки с госпожица Бейли?
Госпожица Бартлет: Да.
Господин Никълсън: Помните ли да сте казали, че по време на приятелството си с госпожица Бейли сте знаели за склонността й да се самонаранява, като се реже с нож?
Госпожица Бартлет: Да.
Господин Никълсън: Това изявление отговаря ли на истината, госпожице Бартлет?
Госпожица Бартлет: Не.
Господин Никълсън: Признавате, че сте излъгали при даване на показания пред полицията?
Госпожа Скот: Свидетелката вече отговори на този въпрос.
Съдия Маккен: Господин Никълсън, не съм съгласен с така провеждащия се разпит.
Господин Никълсън: Ваша Чест, искам да помоля за закрито съдебно заседание.
Съдия Маккен: Дами и господа, ще проведем закрито съдебно заседание. Моля всички да се оттеглите в стаята на съдебните заседатели. Ще ви извикам отново, щом приключим. Благодаря ви.
— Съдебните заседатели се оттеглят —
ЗАКРИТО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ
Съдия Маккен: Госпожо Скот?
Госпожа Скот: Това са вторите показания на госпожица Бартлет, при които тя дава ясно да се разбере, че е била насочена да лъже от обвиняемия, и господин Никълсън е наясно с този факт.
Господин Никълсън: Ваша Чест, на госпожица Бартлет очевидно не може да се разчита да даде правдоподобни показания. Стремя се да привлека вниманието на съдебните заседатели именно към този факт.
Госпожа Скот: Тя е била ужасена от господин Брайтман, Ваша Чест. Най-вероятно би направила и изявление, че не съществува, ако обвиняемият е настоявал за подобно нещо.
Съдия Маккен: Господин Никълсън, според мен, след като госпожица Бартлет дава втори път показания, в които изяснява защо е излъгала при даването на първите показания, то съдебните заседатели трябва да бъдат запознати с този факт.
Господин Никълсън: Добре.
Съдия Маккен: Благодаря. Извикайте отново съдебните заседатели. Ще продължим оттам, където спряхме.
Неделя, 23 май 2010 г.
Сам Холандс ме чакаше отвън.
— Добро утро — поздрави тя, докато се настанявах до нея в колата. — Хубав ден за тайнствена разходка. Къде отиваме?
— В Сейнт Албанс.
Подкара към главния път.
— Наистина съм ти благодарна, Сам. Сигурно имаш по-приятни занимания, за да запълниш свободния си ден.
— Я ми повтори: значи получи писмо?
Чакаше ме, когато вчера се върнах от пазар. Нищо не подсказваше каква неприятна изненада съдържа; беше в обикновен плик, с името и адреса ми, напечатани отпред, марка и пощенско клеймо. Прочетох го на Сам.
Скъпа Катрин,
Много мисля за теб. Исках да ти кажа, че съжалявам за всичко, което се случи. Наистина съжалявам и имам подарък за теб, който може да оправи нещата.
Или в индустриалната зона на север от Сейнт Албанс. Хангар 23 е вдясно. Паркирай пред него и заобиколи сградата. Отзад има пусто място с дървета. Проследи линията, която образуват дърветата, и в края и ще намериш какво съм ти оставил.
Надявам се да направиш това последно нещо за мен и да го приемеш като знак за моето извинение.
— Това ли е всичко?
— Какво?
— Писмото свършва някак внезапно. Който започва със „Скъпа еди-коя си“, обикновено завършва с „Поздрави от еди-кого си“ или „С обич“…
Бяхме на магистрала 1 и пътувахме към магистрала 25. Движението в обратна посока беше по-натоварено от нашето. Прехапах устни.
— Кати…
— На следващата страница има още няколко изречения. Лични неща.
— Какви точно лични неща?
— Не е нещо съществено, наистина.
— Кати, това не е само писмо. Това е веществено доказателство. Наясно си, нали?
— Да изчакаме да видим за какво става дума. Може да е нещо несъществено.