— Здравей, Кати. На парти ли отиваш?
Под тъмнокафявото си сако беше сложил шал на някакъв университет.
Не ми се разговаряше с него. Исках да кимна и да се усмихна бегло, но той препречи пътя ми.
— Да — отвърнах аз. — Коледното събиране от службата.
— Ясно — кимна той. — Мен ме чака същото следващата седмица. Може да се засечем по-късно. Ще излизам с приятели.
— Ще ми бъде приятно — чух се да отвръщам, сякаш бях включена на автопилот.
Усмихна ми се приветливо.
— Значи до по-късно — уточни той име пусна да мина.
Усетих как ме наблюдава, докато се отдалечавам. Не съобразих дали е добре или зле. Преди ми се струваше лошо да ме наблюдават така. През последните няколко години непрекъснато имах чувството, че нечии очи ме следят; не успявах да се отърся от това усещане. Но този път се почувствах различно; усетих се в безопасност.
Не бях закъсняла, колкото си представях. Колегите ми още пиеха в бар „Дикси“. Гъмжеше от народ въпреки ранния час. Момичетата от службата, вече подпийнали, разговаряха шумно и възбудено. Бяха облечени оскъдно. С моите черни панталони и сива копринена блуза — вярно, с хубава кройка, но изключително строга и не особено прозрачна — сигурно приличах я на гувернантката им, я на леля им, стара мома.
Каролайн, финансовият мениджър, се сметна за задължена да ми прави компания през по-голяма част от вечерта. Изглежда и тя не се чувстваше твърде на място — единствената омъжена, няколко години по-възрастна от мен и с три деца. Косата й започваше да побелява също като моята, но тя се бе погрижила да я боядиса в шоколадовокафяво с червеникави кичури. Аз си давах труда само да подстригвам късо моята веднъж месечно при фризьорка, която — слава Богу — не ми приказва, докато си върши работата.
Каролайн поне не ми задаваше прекалено много въпроси. Словоохотливо ми разказваше неща, които вяло слушах. Но Каролайн не беше празноглавка, склонна да бъбри безспирно. Според мен тя съзнаваше, че се боря в това обкръжение и ако ме попита как съм или дали съм добре, просто ще се разпадна.
Пристигнахме в „Тай Палас“. Седнах в края на дългата маса, а Каролайн се настани срещу мен. Вероятно реши, че искам да стоя по-далеч от шума, но в действителност мисълта да ме заклещят по средата на дълга маса в препълнен ресторант ме плашеше до смърт. В края, разположена най-близо до вратата, с едно око върху аварийния изход отзад, виждах всеки, който влиза, преди той да ме забележи. Можех да се скрия.
Междувременно момичетата приказваха по-високо от необходимото и се смееха на неща, които не бяха и никога не са били смешни. Всичките — стройни, с оголени ръце — имаха огромни обици и прави лъскави коси. Никога не съм била такава, нали?
Робин, седнал между Луси и Даяна, точно срещу Алисън и впечатляващото й деколте, определено се забавляваше. От смях като неговия ме побиват тръпки, а тази вечер той се смееше по-шумно от всякога. Намирах го за противен — лъскаво лице, намазана с гел коса, влажни длани и червени месести устни. Притежаваше арогантността, характерна за хора с ниско самочувствие. Това не му пречеше да се перчи с парите си и да проявява внимание; всички момичета си падаха по него.
Опита се да ухажва и мен веднъж, наскоро, след като постъпих на работа. Заклещи ме в стаичката с ксерокса и ме попита искам ли да изпием по питие след работа. Въпреки обзелата ме паника успях да се усмихна и да отвърна: „Не, благодаря“. Не възнамерявах да прозвучи прекалено хладно, но явно така беше станало, защото чух да се говори по мой адрес, че съм обратна. Това само ме накара да се усмихна. Вероятно късата коса и липсата на грим допринасяха за подобно мнение. Е, мен ме устройваше. Така поне напористите специалисти по продажбите не ме закачаха.
Преди основното блюдо, но след още по едно питие, се появи торбата на Дядо Коледа. Не е нужно да добавям колко щастлив бе Робин да се окаже център на вниманието в ролята на благия старец.
Тялото му подсказваше, че някога — отдавна — бе тренирал доста, но сега предпочиташе да сведе физическите усилия до разходка по голф игрището един-два пъти седмично. Вероятно, ако човек се абстрахира от гласа и смеха му, той би минал за привлекателен. Каролайн ме осведоми шепнешком, че сега излизал с Аманда от отдела и бракът му се клател. Никак не се изненадах.
Дали излизаше или не с Аманда, това не му пречеше да флиртува, забелязах аз, и да пуска пасове към момичетата до него. Едното, достатъчно младо да му е дъщеря, го гледаше срамежливо. Запитах се дали по-късно двамата няма да се озоват в някоя хотелска стая.