Моят подарък от Дядо Коледа стоеше неотворен пред мен. Беше красиво опакован. Приех го за добър знак. За момент се запитах дали някой не ми е купил нещо неприлично, та всички да се посмеят, но опаковката не предполагаше подобна шега. Е, налагаше се да го отворя.
Край масата се носеха възгласи, викове, охкане и ахкане; всичко това се смесваше с шума от разкъсвана хартия. Някой беше купил на Каролайн бутилка червено вино; не беше особено оригинално, но тя изглеждаше доволна.
Щом разопаковах подаръка си, ме обзе желание да не го бях правила.
Оказаха се чифт белезници, покрити с пухкава розова материя, и червено сатенено боди.
Сърцето ми заби лудо. Огледах хората около масата и в далечния край видях Айрин — гледаше ме напрегнато; явно идеята е била нейна. Насилих се да се усмихна и раздвижих устни в едно беззвучно „благодаря“. Увих внимателно подаръка и пъхнах пакета под стола си.
Не знам кой от двата предмета отприщи пристъпа. Червеното копринено боди беше красиво и щеше да ми стои идеално. Навярно не то, а спомените, които навяваше…
— Добре ли си? — попита ме Каролайн. Лицето й бе зачервено и леко заваляше думите. — Бледа си като платно.
Кимнах, защото се страхувах да проговоря.
След няколко минути се вмъкнах в дамската тоалетна с коледния подарък в чантата ми. Бутайки крилото на вратата, забелязах, че ръката ми трепери. За щастие вътре беше празно. Първо влязох в една от кабинките. Поставих ръце върху вратата и се опитах да дишам, за да се успокоя. Сърцето ми биеше учестено.
Извадих пакета от чантата. Заради опаковъчната хартия не се налагаше да пипам предметите вътре. И пак заради хартията те не се бяха допирали до вътрешността на чантата ми. Все още треперейки, вдигнах капака на тоалетната чиния. Лъхна ме миризма. Сбръчках неволно нос и напъхах пакета вътре.
Изпитах минимално, но светкавично облекчение. Пуснах водата и излязох от кабинката. В същия момент влязоха три млади момичета; смееха се и разговаряха високо за някакъв тип на име Греъм — какъв боклук бил. Измих си ръцете, докато те бяха в кабинките, откъдето продължаваха да си подвикват и да се смеят. Отново си измих ръцете; направих го и трети път. Напуснаха почти едновременно кабинките. Подсуших си ръцете с книжна кърпичка и излязох.
После нещата потръгнаха по-добре. Сервираха ни храната и вече имах с какво да се захвана. Малко се успокоих. Всички, щастливи, се отдадоха на приказки и така ми се отвори възможност да ги наблюдавам или да гледам през прозореца.
На Хай Стрийт цареше оживление. Малки или по-големи компании минаваха край прозореца, запътили се било към кръчма, било към ресторант наоколо; повечето изглеждаха щастливи и се смееха. След време си дадох сметка, че се взирам в лицата им и търся Стюарт. Това не беше добре. Отново насочих вниманието си към масата и се опитах да се включа в разговорите.
Възнамерявах, след като приключим с храната, да се измъкна незабелязано и да се прибера, но не се получи така.
— Ела за по питие — покани ме Каролайн. — Хайде, само по едно. Отиваме в „Лойд Джордж“. Не ме оставяй сама с всички тези хлапета.
Хвана ме под ръка и ме отдалечи от Талбот Стрийт и дома ми. Оставих се да ме води; не знам защо. Част от мен искаше тази вечер да се бори с пристъпите. Исках да си спомня какво е да се чувстваш свободен.
В „Лойд Джордж“ беше топло и за разлика от другите кръчми, не съвсем претъпкано. Помещението някога е било театър. Високите тавани и балконът горе придаваха на мястото простор. Взех си портокалов сок и останах при Каролайн близо до бара. Тя не спираше да говори за пътуването си до Флорида и колко евтин бил бензинът там. Забелязах Стюарт, преди той да ме види, но това стана само след секунда. Улови погледа ми, преди да успея да извърна глава. Усмихна ми се, каза нещо на мъжа до себе си и се приближи.
— Здравей, Кати — провикна се той над шума от разговори наоколо. — Забавляваш ли се?
— Да — отвърнах аз. — А ти?
Направи гримаса.
— Сега, когато си тук, съм по-добре. Умрях от скука с Ралфи.
Посочи с бутилката си бира към досегашния си компаньон: слабоват мъж с очила и кафяв шал, вече подхванал разговор със съседа си отдясно.
— Колега ли ти е?
— Малкият ми брат — засмя се той и отпи от шишето. — Как мина коледното събиране?