— Не беше лошо. Отдавна не бях вечеряла навън.
Глупаво прозвуча, помислих си. Проблемът беше, че това подплашено същество не бях аз. Умеех да разговарям с хората. Бях жизнена, дружелюбна, приказлива. Трудно си държах устата затворена. Питах се дали някога ще свикна със сегашното положение.
Натрапливият смях на Робин се разнесе над преобладаващия шум. Стюарт го погледна.
— Той с вас ли е?
Кимнах и добавих:
— Голям задник е.
В последвалата пауза и двамата се чудехме какво да кажем.
— Е — подхвана той и наклони глава към Талбот Стрийт, — отдавна ли живееш тук?
— От около година.
— На мен къщата ми харесва — добави той. — Вече я чувствам като свой дом.
Усетих, че му се усмихвам. Зелените му очи ме наблюдаваха съсредоточено; в тях се долавяше дяволито момчешко пламъче. Много време мина, откакто за последен път се сблъсках с човек, изпълнен с толкова ентусиазъм.
— Чудесно — промълвих аз.
Над цялата дандания чух някой да се провиква:
— Стю!
И двамата се извърнахме. Застаналият до вратата Ралфи му махаше. Той му отвърна и се обърна към мен.
— Най-добре да вървя — каза.
— Да.
— Ще се видим ли по-късно?
Преди няколко години на този въпрос щях автоматично да отговоря „да“. Щях да скитам цяла нощ, да се местя от кръчма в кръчма, да се срещам с приятели, да ги изоставям някъде само за да се срещнем отново на друго място, докато обикаляме безгрижно заведенията. Да се видя с някого по-късно можеше да означава точно това или със залитащи стъпки да го отведа вкъщи и там да се чукаме цяла нощ, а на сутринта да се събудя с тежко главоболие и неистовото желание да повърна.
— Не знам — отвърнах аз. — Вероятно ще си тръгна след минута.
— Да те изчакам ли? Ще те изпратя.
По очите му се опитах да разбера дали предлага да ме изпрати, за да е спокоен, че ще се прибера безопасно, или за да види какво ще се случи после.
— Благодаря — отклоних поканата аз. — Ще се справя. Не е особено далеч. Ти върви се забавлявай. Ще се видим друг път.
Той се поколеба за миг, усмихна ми се, пресегна се пред мен, за да остави празната си бутилка на плота, и последва Ралф в нощта.
— Това гаджето ти ли е? — попита Каролайн, извръщайки се на бара.
Поклатих глава.
— Жалко — отбеляза тя. — Симпатичен е. И очевидно е готов да ти налети.
— Мислиш ли? — попитах, чудейки се това добре ли е, или не.
— Никога не се лъжа за такива неща — кимна тя енергично. — Нали видях как те гледа. Кой е той всъщност?
— Живее в апартамента над мен — обясних аз. — Казва се Стюарт.
— Е — продължи тя невъзмутимо, — бих се озовала там, преди някоя друга да го направи.
Наблюдавах мълчаливо как другите обсъждат къде да прекарат остатъка от вечерта. Спореха дали да вземат такси и да отидат направо в Уест Енд, или да изпият по още едно в „Червения лъв“, защото Ерин очевидно си падаше по един от барманите там. До каквото и решение да стигнеха, нямаше да се присъединя. И категорично нямаше даже да се доближа до „Червения лъв“. Там на вратата стоят портиери.
Скоро всички се озовахме на тротоара и започнахме да си пробиваме път през тълпата към „Червения лъв“ и Талбот Стрийт, където смятах да ги изоставя и да поема към вкъщи. Нарочно вървях бавно, за да поизостана и да не забележат кога се измъквам.
Зад гърба си чух някакъв шум; някой извика.
Оказа се Робин. Излизаше от „Лойд Джордж“. Още си закопчаваше панталона. Явно беше зарязал Даян и Луси и по някаква причина бе решил да се захване с мен.
— Катиии — заговори той в лицето ми. Дъхът му вонеше на бира, уиски и тайландско пиле с къри. — Казах ли ти колко невероятно изглеждаш тази вечер?
Прегърна ме през раменете. Стоеше толкова близо до мен, че усещах топлината на тялото му. Измъкнах се от прегръдката му и ускорих крачка, за да догоня другите. Не желаех да влизам в разговор с него.
— Какво има, красавице? Не ми ли говориш тази вечер?
— Пиян си — отговорих тихо аз.
Вторачих се в гърба на Каролайн, сякаш й внушавах да се обърне и да дойде да ме спаси.
— О, любима — продължи той невъзмутимо, — естествено, че съм пиян. Днес е шибаното ни коледно тържество, нали? Това е шибаната цел на събирането.
Спрях и се обърнах с лице към него. Някъде дълбоко в мен бесът измести страха.
— Иди и досаждай на друга, Робин.