Той също спря. На привлекателното му лице имаше насмешливо изражение.
— Фригидна крава — заговори високо той, — обзалагам се, че се подмокряш единствено за приятелката си.
По неизвестна причина забележката му ме накара да се усмихна.
Той обаче го изтълкува погрешно.
Преди да се усетя какво става, ме блъсна назад, аз залитнах и гърбът ми се опря в тухлена стена; тялото му беше плътно прилепнало към моето. Усещах, че не мога да си поема дъх; той ме притискаше, лицето му се намираше срещу мен; в следващия миг устните му бяха върху моите, а езикът му се оказа в устата ми.
Понеделник, 17 ноември 2003 г.
Най-сетне към полунощ Лий се появи.
Беше казал, че ще дойде вкъщи в осем или там някъде, а после — нищо; нито звънна, нито прати съобщение; нищо до полунощ. В единайсет разярена се питах дали да не изляза, но реших да си легна. Цяла вечер се борих с желанието да му звънна, да попитам: „Къде си?“, но вместо това разтребих, измих банята, написах имейли до няколко приятели и постепенно се ядосвах все повече и повече.
До почукването на вратата.
Легнала в леглото, загледана в тавана, се поколебах дали съм чула нещо. До второто почукване, този път — малко по-силно. Запитах се не е ли по-добре да го пренебрегна; така му се пада на негодника, след като ми върза тенекия! Освен това бях по пижама.
Изчаках малко, но ново почукване не последва; не ме свърташе да остана повече в леглото. Гневът ме разяждаше. Въздъхнах, слязох долу и запалих лампата в антрето. Отворих вратата, като наум си повтарях какво точно ще му кажа.
По лицето му имаше кръв.
— О, мили боже! По дяволите, какво стана?
Боса пристъпих навън, докоснах го по бузата, усетих го как трепна.
— Може ли да вляза? — попита със самонадеяна усмивка.
Въобще не беше пиян, както си помислих отначало. Сега беше облечен по съвсем друг начин: с износени джинси, риза, някога вероятно светлосиня, а сега осеяна с капки кръв и следи от грес; с оръфано кафяво сако и доста стари маратонки. Но не миришеше на алкохол, а само на пот, мръсотия и тъмната нощ отвън.
Втората мисъл, която ми дойде наум, изрекох на глас:
— Какво, по дяволите, ти се случи?!
Той не отговори, пък и аз не му дадох достатъчно възможност; притеглих го вътре, настаних го на дивана и хукнах за риванол, памук и топла вода. На светлината от лампата в антрето измих кръвта около очите и напипах някаква цицина; от сцепената му вежда продължаваше да шурти кръв.
— Ще ми кажеш ли? — попитах тихо.
Загледа се в мен и ме погали по бузата.
— Толкова съблазнителна изглеждаш — промърмори той. — Извинявай, че закъснях.
— Лий, моля те. Какво стана?!
Той само поклати глава.
— Не мога да ти кажа. Само ме извини, че не успях да дойда в осем. Опитах всичко, за да се добера до телефон, но не се получи.
Спрях да почиствам лицето му и го погледнах. Поне за последното явно не ме лъжеше.
— Всичко е наред — успокоих го аз. — Нали сега си тук? — Попих с памуче кръвта от веждата. — Но вечерята е провалена.
Засмя се, но трепна от болката, която неволно му причиних.
— Вдигни си ризата — наредих аз. Понеже не се подчини веднага, започнах да я разкопчавам. Гърдите му бяха зачервени и охлузени. Синините щяха да се появят по-късно. — Боже — възкликнах, — редно е да си в спешното отделение, а не вкъщи.
Ръцете му ме придърпаха надолу към него.
— Никъде няма да ходя — обяви.
Целувката му беше нежна, но само отначало. Постепенно стана свирепа и настойчива; усетих как му отвръщам още по-настървено. Прокарваше пръсти през косата ми и държеше лицето ми до своето. След секунда се отскубнах от него, но само за да сваля горнището на пижамата.
Като за пръв път, не беше нещо специално. Той миришеше на машинно масло и престояло нескафе. Брадата му беше набола, а тялото му тежеше върху моето, но въпреки това го желаех отчаяно. Явно забрави, че е редно да използва презерватив, но нямах намерение да му напомням; всичко ставаше набързо и несръчно: крайниците ни се преплитаха, а останалите по нас дрехи ни пречеха. Усещах учестения му дъх върху шията си. След няколко минути той се измъкна от мен и се изпразни върху корема ми.
В полутъмнината видях как сините му очи се напълниха със сълзи; дишането му се забави. После изведнъж сепнато си пое дъх, простена и отново ме притегли към себе си. Усещах как по мен се стичат топли капки, но не знаех дали са пот, сълзи или кръв.