Господин Маклийн: Как я ударихте, господин Брайтман? С юмрук или я шамаросахте?
Господин Брайтман: Ударих я със свита пестница.
Господин Маклийн: Разбирам. И какво стана после?
Господин Брайтман: Тя не спря. Продължи да крещи още по-високо. Затова я ударих повторно. Вероятно е било по-силно. Падна назад и отидох да проверя дали всичко е наред. Исках да й помогна да се изправи. Може да съм стъпил на ръката й. Тя изпищя, развика се отново и запрати нещо по мен. Оказа се ключът за входната врата.
Господин Маклийн: Вие какво направихте?
Господин Брайтман: Взех ключа, отворих вратата и излязох.
Господин Маклийн: В колко часа се случи това?
Господин Брайтман: Някъде към седем и петнайсет.
Господин Маклийн: Когато тръгнахте, тя в какво състояние се намираше?
Господин Брайтман: Продължаваше да крещи и да вика.
Господин Маклийн: Беше ли наранена? Кървеше ли?
Господин Брайтман: Сигурно е кървяла.
Господин Маклийн: Бихте ли уточнили, господин Брайтман?
Господин Брайтман: Имаше кръв по лицето. Не знам откъде. Не кървеше обилно.
Господин Маклийн: Вие имахте ли някакви наранявания?
Господин Брайтман: Само няколко драскотини.
Господин Маклийн: Помислихте ли, че тя има нужда от медицинска помощ?
Господин Брайтман: Не.
Господин Маклийн: Независимо, че е пищяла и кървяла?
Господин Брайтман: Не помня да е пищяла. Когато напусках къщата, тя викаше и ме проклинаше. Ако имаше нужда от медицинска намеса, сметнах, че сама може да си я осигури. Без моя помощ.
Господин Маклийн: Разбирам. След като излязохте от къщата към седем и петнайсет, видяхте ли госпожица Бейли отново?
Господин Брайтман: Не, не съм я виждал отново.
Господин Маклийн: Свързахте ли се с нея по телефона?
Господин Брайтман: Не.
Господин Маклийн: Господин Брайтман, помислете внимателно, преди да отговорите на следващия ми въпрос. Сега как се чувствате по отношение на случилото се през онзи ден?
Господин Брайтман: Дълбоко съжалявам за всичко, което се случи. Обичах Катрин. Предложих й женитба. Нямах представа, че е толкова емоционално объркана и съжалявам пред Бога, задето не постъпих по друг начин. Наистина съжалявам, че не се опитах по-усилено да я успокоя.
Господин Маклийн: Благодаря. Нямам повече въпроси, Ваша Чест.
РАЗПИТЪТ НА СВИДЕТЕЛЯ ОТ ПРОТИВНИКОВАТА СТРАНА
Господин Луис: Господин Брайтман, бихте ли определили връзката си с госпожица Бейли като „сериозна“?
Господин Брайтман: Да, бих я определил така.
Господин Луис: Съзнавате ли, че е част от договора и условията с вашите работодатели да ги информирате за промените в личния си живот, включително и за текуща връзка?
Господин Брайтман: Да.
Господин Луис: И въпреки това не сте уведомили никого в службата за връзката си с госпожица Бейли, така ли да го разбирам?
Господин Брайтман: Възнамерявах да го направя, когато Катрин приеме да стане моя съпруга. Предстоеше междинната ми характеристика да бъде съставена в края на септември. Тогава, естествено, щях да го спомена.
Господин Луис: Искам да насоча вниманието ви към улика УЛ/1 — посочена е на страница четиринайсета в описа на приложените улики. Това е докладът на полицай Уилям Лей. Офицер Лей ви е арестувал на 15 юни 2004 година в дома ви. В доклада си пише, че когато са ви запитали за госпожица Бейли, първоначално сте отвърнали, цитирам: „Нямам представа за кого говорите!“. Това отговаря ли на истината?
Господин Брайтман: Не помня какво точно съм отвърнал.
Господин Луис: Това е жената, в която твърдите, че сте били влюбен и за която сте възнамерявали да се ожените. Така ли е?