Сън ли беше, или наистина е влизал тук? Виждах единствено него: цялата му тежест върху мен; притискаше ме така, че не можех да помръдна. Представих си как белезниците, вече охлузили кожата около китките, сега раздират наранената ми кожа. Дъхът му с мирис на алкохол нахлуваше в отворената ми уста.
Това не е истинско; той не е истински…
Отворих очи. Стори ми се, че виждам лицето на Робин: той беше някъде тук и се криеше. Чакаше отново да заспя.
Дневната светлина вече беше ярка, когато най-после треперенето и сълзите започнаха да утихват. Чувствах се разнебитена, напълно изтощена и прекалено уплашена, за да заспя отново. Насилих се да се изправя и да се протегна. Пак ме обзе доста силно желание да започна да проверявам апартамента, но бях прекалено уморена и схваната; едва се движех.
Изкуцуках до кухнята. Сега треперех по-скоро от студ, а не от паника. Включих централното отопление и сложих чайника да заври.
Градинката пред кухненския ми прозорец сивееше пуста и тъжна; единственото цветно петно беше тревата. Дърветата стърчаха оголени, а загниващите кафяви листа стояха струпани по ъглите при градинската стена. Вятърът брулеше най-горните клони на дърветата; ако можех да ги чуя, сигурно щях да кажа, че въздишат шумно. Свирката на чайника наруши тишината; очите ме боляха; усещах ги сухи, все едно никога вече няма да се разплача. Навън изглеждаше студено; прозях се.
Занесох чая в спалнята и дръпнах завесите изцяло, за да виждам от леглото как върховете на дърветата се люлеят на вятъра.
Наблюдавах как клоните се накланят, как танцуват, а над тях сивите облаци се гонят весело по небето; върховете на дърветата ми махаха, както съм легнала нещастна и охлузена върху кувертюрата.
От мен се искаше само да остана жива.
Вторник, 18 ноември 2003 г.
На следващото утро той се беше облякъл и тръгнал, преди будилникът да ме събуди в седем.
Обикновено единствено душът ме разбуждаше истински; минах обаче от състоянието на блажено ориентирала се в приказната топлина на нова връзка към странен дискомфорт, все едно съм прекалила с пиенето и съм се държала лошо. Нищо подобно, естествено, не бях направила. Предишната вечер не пих нищо и помнех всеки прекрасен детайл от секса, който правих в тъмните часове на нощта. Дори отмиващата топлина на душа и познатият аромат на шампоана и сапуна не успяха да ме върнат към нормалния живот. Нямаше сила, способна да ме откъсне от спомена за начина, по който прекарах началото на вечерта. Какво, по дяволите, ставаше?
Стигнах някак до службата и отхвърлих няколко задачи, изостанали от известно време. Опитвах се да прочистя главата си от умората, тъй характерна след прекалено малко сън и много секс. Едва успях да забравя за съществуванието му, и телефонът на бюрото ми избибипка, че имам съобщение.
Извинявай за снощи. Не оставих мн. добро впечатление. Прощаваш ли ми?
Известно време не посегнах към телефона, защото обмислях отговора си. Затворя ли очи за известно време, виждам лицето му на възглавницата до мен, светлината от нощната лампа, русата му коса и дълбоките му сини очи, които ми казват нещо, но аз не го разбирам; виждам тъмночервения оток под окото му и сцепената вежда. Но въпреки всичко той се усмихва сърдечно.
Всичко е наред.
Известно време съзерцавах отговора си, чудейки се какво да добавя. „Наред е и не се притеснявай. Чувствай се свободен да се появиш, в каквото и състояние да си“. Или: „Всичко е наред. Благодаря, че дойде“. „Всичко беше наред. Имам предвид секса. За останалото не съм сигурна“. Накрая натиснах бутон „Отказ“, изтрих съобщението си и не му отговорих. Както казваше учителката ми по английски: „Ако нямаш какво да кажеш, не казвай нищо!“.
Понеделник, 26 ноември 2007 г.
В понеделник отидох на работа както винаги: крачка след крачка, но от умора почти не помнех по кои пътища съм минала предишната седмица. Автобусната спирка, където исках да се кача, отстоеше на половин километър, а вече закъснявах. Опитах се да ускоря ход, но краката ми едва се влачеха. От събота вечер нито бях виждала, нито бях чувала Стюарт. Доколкото знаех, стоеше си в апартамента и не беше излизал в неделя. Понякога чувах шумове отгоре: тиха стъпка, отваряне на врата на шкаф, изтичаща вода в канала на банята; но по-често не се чуваше нищо.