— Представа нямам с какво се занимава. Цъфна на прага ми една нощ с вид на човек, който се е бил, а после е скочил от кола в движение. Не ми обясни какво е станало.
— Беше ли вкиснат?
— Не.
— Боже, той е гангстер.
— Не вярвам — засмях се аз.
— Или наркопласьор?
Поклатих глава.
— Тогава защо не ти казва какво се е случило?
— Нямам представа, но му вярвам.
— Вярваш на човек, който се бие, а после не споделя какво се е случило?
— По отношение на всичко друго беше честен с мен.
— Нима? Откъде знаеш?
Силвия беше съвършено права. Лий, изглежда, работеше, но явно с ненормирано време и често изчезваше за по няколко дни. Не познавах никого от приятелите му и от близките му; фактът, че живееше в Корнуол, беше изключително удобен, ако мога така да се изразя; дори не бях ходила в апартамента му.
— Ако го познаваше, щеше да знаеш. Той казва всичко с очите си.
Силвия се запревива от смях и даже леко ме ритна под масата.
— Я се стегни — успя да ме посъветва най-после тя. Завъртя последната глътка кафе в чашата и ме погледна изпод дългите си мигли. — Добре, явно е време да ме запознаеш — обяви. — Защо не го доведеш на прощалното ми събиране?
— Какво прощално събиране?!
Видимо се вълнуваше и не издържаше повече да пази тайната; очите й сияеха от радост.
— Намерих си работа в „Дейли Мейл“. Започвам от януари.
— Стига бе! Сериозно ли?
— Да! Напускам този град. Най-после.
Искрено очарована, прегърнах Силвия, а тя подскачаше от удоволствие. Другите посетители на кафене „Парадайз“ — възрастна двойка и неколцина студенти — ни наблюдаваха с недоумение, а Айрин зад бара ни изгледа неодобрително.
Значи така, помислих си аз. Оставам в Ланкастър, докато всичките ми най-стари приятелки се пръсват по света. Ако не беше Лий и аз щях да се замисля за бягство.
— Кажи ми сега по-подробно за събирането.
Понеделник, 26 ноември 2007 г.
Прибрах се и на масичката във входното антре намерих поща за мен. Освен обичайните сметки имаше и голям кафяв плик с името „Кати“, изписано с черен маркер.
— Ехо, Кати! Добре ли си?
— Да, благодаря, госпожо Макензи. Ти как си?
— Добре съм, скъпа.
Изгледа ме втренчено, както обикновено, докато аз се бях съсредоточила върху плика на масичката, но не посягах към него. После тя се прибра в апартамента си и затвори вратата.
Все така, без да пипам плика, проверих входната врата два пъти от начало до край. Бих се задоволила и с еднократен оглед, но вторият ме въоръжи със сили да взема плика заедно със сметките и да го отнеса горе.
Оставих го на холната масичка, докато проверявах жилището, но първите два пъти го направих набързо, защото нямах търпение да разбера какво съдържа пликът; третия път обаче си наложих да извърша огледа по-бавно, за да го направя съсредоточено и както трябва. Когато приключих, се спрях. Бях ли се справила добре? Да прегледам ли всичко още веднъж за всеки случай? Възможно ли бе да съм пропуснала нещо?
Започнах отначало.
Някъде към девет седнах на дивана и отворих плика. Съдържаше купчина листа, някои прикрепени с кламери, и написана на ръка бележка отпред.
Кати,
Според мен тези ще са ти от полза. Кажи ми, ако ти е необходимо нещо. Или ако възникнат някакви въпроси.
Дълго гледах бележката: как е изписал името ми, как се беше подписал. Запитах се дали е мислил как точно да формулира бележката. Изглеждаше непринудена, все едно е събрал набързо листата и е драснал три реда, без да се замисля.
Прегледах купчината и установих, че в никакъв случай не е събирана набързо. Най-отгоре лежеше листовка за Центъра за стресови отклонения и травми към болницата „Модзли“ в Денмарк Хил и специализираната клиника по ОКР за приходящи пациенти. Следваха статии, свалени от различни сайтове в интернет, и някои от абзаците бяха подчертани. Имаше изследване за ОКР от доктор Алистър Ходж, след чието име се точеше дълга редица от титли и нови терапии за пациентите със симптоми в напреднал стадий, прилагани от половин дузина други специалисти с не по-малко впечатляващи титли. На един лист бе препечатана алтернативна терапия, а на друг — написан на ръка график на редовните сбирки по йога в местното начално училище в сряда и приемните часове на Центъра за терапия с релаксация — каквото и да значеше това — и телефонен номер. Следваше списък на помощни групи по ОКР — едната беше подчертана — а в полето на ръка пишеше: „Сбирките са от 19:30 ч. в Камдън, всеки трети вт. от месеца; звънни на Илейн за подробности“, и се мъдреше телефонен номер. С кламер бяха защипани три преснимани глави от книгата, озаглавена: „Техники да се освободите от ОКР“, като някои абзаци също бяха подчертани. И накрая бяха приложени три различни анкети, чрез които се определя дали всъщност страдаш от ОКР или не.